На конкурс за прием в МВР се явяват трима кандидати пред комисия. Единият от тях е наш човек, вторият е познат, а третият напълно непознат. Комисията задава въпрос на първия кандидат.
– Първата атомна бомба над Япония ли е хвърлена?
Отговаря не!
– Помислете пак!
Отговор – не!
– Още веднъж помислете!
Отговор – не!
Заключение на комисията – тъп, но упорит! Става за служител. Явява се вторият кандидат.
– Първата атомна бомба над Япония ли е хвърлена?
– Да! – казва кандидата.
– А над кои градове?
– Над Хирошима и Нагазаки.
Заключение на комисията:
– Знае, но да се провери откъде и ще помислим дали да се назначи.
Явява се третият кандидат.
– Първата атомна бомба над Япония ли е хвърлена?
– Да, разбира се! – отговаря кандидата.
– А над кои градове?
– Над Хирошима и Нагазаки. – отговаря кандидата.
– А колко са жертвите?
– 345 568. – отговаря кандидата.
– А поименно можете ли да ги изброите?
– Не това не мога.
Решение на комисията – не знае, не можем да го назначим.
Отивам на доктор и му викам:
– Докторе, всичко ме боли!
А той:
– Еее, недей така бе момче, за всичко няма да ти стигнат парите!
Най-кофти в работата са последните седем часа, когато си изпил кафето и чакаш да си тръгнеш.
– Нищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше преди 20-тина години? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти!
Съпругът:
– Не искам да съм втора цигулка!
Тя:
– Ти се радвай, че изобщо си в оркестъра…
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но от време-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
– Последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата…
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
– Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно…
Тук майката въздъхва облекчено…
– А всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата к*чка в кухнята!
– Мамо, аз днес направих нещо добро!
– Така ли? Какво?
– Двама тичаха за влака, аз пуснах кучето и те успяха!
