– Бабе, това ли е снахата?
– Да, бабо.
– А таа вчера коя беше?
Едно време какви мъже имаше… Удариш го с тигана – стане, поизтупа се, налее си една ракия… А сега… звъни на мама…
Втора нощ под прозорците виеше нечия автомобилна аларма. Без спиране. А на сутринта днес видях бележка върху колата:
„Ремонтирайте си алармата, моля, пречи ни да спим.“
Бележката беше внимателно забита с пирон на покрива над шофьорската врата.
– Моше, направо ме заболя главата! На едното място сватба, на другото погребение и това в един ден. Къде да отидем?
– На погребението.
– Защо?
– Всичко е същото, но няма да купуваме подаръци.
– Защо вземате на работа само женени мъже?
– Защото са свикнали на обиди и след работа не бързат да се прибират в къщи…
Криминологията е наука, която изучава престъпниците – неудачници.
Успелите престъпници ги изучава политологията.
Звъни ми непознат номер:
– Митак…
– Имате грешка.
След малко получавам SMS:
– Мите, дал си ми грешен номер.
Мило, хайде тая вечер да вечеряме някъде навън!
– Хайде!
А къде?
– Пица да хапнем?
– Омръзнало ми е !
– Китайско?
– Неееееееее
– Нещо на скара?
– Стига с тая скара?
– Суши?
– Оризът им е гаден!…
– Добре, къде искаш да отидем тогава?
– Все ми едно, където ти предложиш!
Жена се обажда на мъжа си:
– Мило влезе вода във карбуратора.
– Къде е колата?
– В басейна.
– Снощи се напих яко! После се събудих и почнах да танцувам на масата!
– На всеки се случва!
– Да, но патоанатомът бил със слабо сърце!
– Момченце, защо си играеш на улицата толкова късно?
– ‘Щот още не съм женен.
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Боби нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
– Ама те са на обратно.
Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Боби съобщава:
– А това не са моите обувки!.
Лелката буквално се изприщва, нервно, но търпеливо ги сваля и пита:
– А къде са твоите?
– Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
– А къде са ти ръкавичките?
– Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…
