В жегата селянин кара колело нагоре по стръмния планински път към селото си… На моста решил да си почине… Гледа под моста някакъв с въдица лови риба… вперил поглед в плувката във водата. Приближава го и пита:
– Рибка ловим, а?
Мълчание…
– Риба ловим, казвам!
Отново мълчание…
– Да не си глух, бе?! Питам, риба ли ловим?
Онзи все в плувката гледа… Селянинът се изплюл… качил се на колелото си… и се заизкачвал по баира… обливайки се целият в пот… Отдалечил се на три километра… и на един завой се обърнал… и гледа – рибарят му маха с всички сили, демек „Бързо се връщай“. Извъртял велосипеда, върнал се, а рибарят му подвикнал:
– Колело караме, а?
След 20 години брак:
– Скъпи, аз никога няма да те оставя…
– Знам, примирих се с това…
На среща на бивши съученици присъства и класният им. Пита един от тях:
– Как е, имаш ли деца?
Той:
– Да, 6.
Учителят:
– Мдаааа, такъв си беше и в училище. Не внимаваше!!!
Срещат се двама пенсионери, бивши шофьори.
– Как си? – пита единият.
– Като „Москвич-407“ в движение – отговаря другият.
– ?!?!
– Ами, ходовата ми част – раздрънкана, боята – олющена, на места избива ръжда, фаровете едва светят, карбураторът закъсва, хидравликата протича, ауспухът гърми, повечето пари отиват за гориво и ремонти, но съм в движение и клаксонът работи!
Полицай седи в патрулката, с линия бие мухите които кацат на арматурното табло. Внезапно една от мухите проговаря с човешки глас:
– Не ме убивай, ще ти изпълня три желания!
Полицаят:
– Първо, искам да живея някъде на юг, на брега на морето, в собствена вила.
Хоп – и седи под палма, в двора на разкошна вила с изглед към морето.
– Второ, искам да имам няколко прекрасни жени.
Хоп – и покрай него тълпа от страхотни мацки, готови да изпълнят заповедите му.
– Трето, искам да си живея добре и нищо да не правя.
Хоп – и седи в патрулката, с линия бие мухите.
Реших да отслабвам и помолих мъжът ми за духовна подкрепа… Прибирам се вчера от работа и на хладилника бележка:
„Дебела жена – позор за семейството!“
– Звънец нямам, тропайте с краката!
– Е защо с краката?
– Е с празни ли ръце ще дойдете?
Прибирайки се късно, след игра на карти, мъжът радостно казва на жена си:
– Знаеш ли какъв късмет извадих! Онзи костюм, дето ми го купи за 180лв, го проиграх като за 400!
– Докторе, може ли без заобиколки!
– Добре, наричай ме Свети Петър…
Строй. Тържествено бият барабани.
– Лейтенант Петров, три крачки напред! – командва генералът – За изключителна служба, проявена храброст и дванайсет свалени самолета, ви се присвоява звание капитан и орден „За храброст“ – Сега кажи, мойто момче, как стана толкова добър зенитчик?
– Амиии… г’усин генерал… Аз исках да стана пилот, ама не ме взеха.
– Е и?
– Ами, тогава си казах „Щом аз няма да летя, никой няма да лети!“ и се записах в ПВО-то…
Бележка от мама:
„Оставих 20 лв. в стаята ти. Изчисти я и ще ги намериш!“
