Мъж постъпва в манастир. Игуменът го пита:
– Нали знаеш, че в нашия манастир спазваме обет за мълчание?
Човекът мълчаливо кимнал.
– Тогава си добре дошъл.
Минали 5 години и игуменът го извикал:
– Синко, минаха 5 години откакто дойде в нашата обител. Имаш право на 2 думи. Искаш ли да кажеш нещо?
– Леглото лошо!
– Добре, синко!
– Иди си с мир! – рекъл игуменът.
След 10 години, игуменът пак го извикал.
– Синко, изминаха още 5 години. Имаш право на 2 думи. Ще кажеш ли нещо?
– Храната лоша!
– Добре, синко. Иди си с мир!
След 15 години в манастира, игуменът пак го повикал.
– Е, синко, изминаха поредните 5 години. Знаеш, имаш право на 2 думи.
– Аз напускам!
– Знаех си! Откакто си дошъл, само се оплакваш!
Геймър става от компа и отива в кухнята.
Там вижда бележка на хладилника:
„Вземи детето от градина днес в 17.“
По-долу има уточнения:
„Градината е през улицата срещу нас. Детето само ще те познае.“
– Трябва да се научим да казваме „НЕ“!!!!
– Да пием по бира?
– НЕ виждам защо НЕ!
Вчера край Русе е станала неприятна катастрофа. Обект на нещастен сблъсък са били два автомобила Бентли. Пристигналите на мястото на произшествието служители на КАТ два часа са си правили селфита.
– Как спахте, мамо?
– Лошо, зетко! Цяла нощ ме яде един комар! На сутринта се събyждaм и цялaтa възглавница в кръв!
– Пoвъpнал e гopкият…
Дете на мутра:
– Тате, децата в училище знаят 2-3 букви, аз цялата азбука. Броят до 10, аз до 100.
– Е, те са на 7, ти си на 27!
– Прасчо?
– Кажи, Пух!
– Докато те нямаше, дойде пощальонът. Донесе колет, в който имаше осем шоколада.
– Супер! Той е от леля ми! Тя никога не ме забравя по празниците!
– Ами, виж сега, Прасчо… Надявам се, че няма да ми се сърдиш. Ние, с теб сме като братя, а братята делят всичко по равно. Така направих и с шоколадите – фифти-фифти! Или с други думи – седем за тебе и седем за мене!
– Чакай малко, бе, Пух! Ако единият от нас вземе седем – за другия остава само един!
– А, не знам, брат! Аз, моите седем – вече ги изядох!
Звъни на вратата пощальон. Отваря му момче на видима възраст около 10 години, облечено в халат, в едната ръка – чаша уиски, в другата – димяща пура.
Леко шокиран, пощальонът пита:
– Ъъъ, вашите… Дали са вкъщи?…
– Така като ме гледаш, дали са вкъщи?!
Желание за което не ти стигат парите, се нарича мечта!
Някъде в Габрово.
– Тате, тате, вече е лято! Купи ми сандалки!
– Еее, износи първо кънките, де…
– Защо не се жениш?
– Страх ме е да не ми се падне някоя като жена ти!
