– Здравей, Генчи! Как си?
– Жена ми ме напусна!
– Боже, вземи си някакъв алкохол, да удавиш мъката…
– Няма да стане!
– Нямаш пари?!
– Пари има, мъка няма!
Шефът към нова служителка:
– Тук ние много държим на чистотата. Изтрихте ли краката си в изтривалката пред вратата, преди да влезете?
– Да, господине!
– Тук ние много държим и на честността. Ние нямаме изтривалка!
В отделение на Бърза Помощ:
– Кой пациент чакаше за превръзка???
– Тръгна си човека.. Раната му зарастна..
Една българка се обажда на приятелката си:
– Скъпа, посъветвай ме какво да правя. Моят нали преди две години отиде в Америка и сега ме вика да отида с двете деца.
– Ама ти си луда! – обадила се приятелката и.
– И още стоиш. Какво чакаш, стягай багажа!
– А бе, то да замина, ама децата станаха четири!
Съдят тъща за кражба от супермаркет.
Съдията:
– И какво откраднахте?
– Компот от праскови.
– Колко праскови имаше вътре?
– Шест, Ваша чест.
– Шест дена в затвора!
От задните редове в залата се чува гласът на зетя:
– Ваша светлост, тя открадна и един буркан с грах!
Върви лекция за вредата от алкохола. Лекторът казва:
– Много жени напускат мъжете си, защото пият.
От задния ред пита мъж:
– Колко трябва да пием, за да се случи това?
– Иванчо, – казва учителката, – престани да цъкаш с тази химикалка!
– Мъчи ме един въпрос! – замислено казва Иванчо.
– Какъв въпрос? – пита учителката.
– Химикалка нали е от женски род? – пита Иванчо.
– Да! – казва учителката.
– А пълнител нали е от мъжки род?
– Да! – казва учителката.
– Е, тогава като цъкам, защо не се раждат малки химикалчета?
Учителката се замислила, но нищо не и дошло на акъла и ядосано казала.
– Питай баща си, като се прибереш.
Прибрал се Иванчо и веднага попитал баща си. Замислил се и той, и след малко казал.
– Я бягай да питаш майка си, тя ги разбира тия работи.
Отишъл Иванчо при майка си и я попитал същото. Тя го погледнала замислено и казала:
– Я не ме занимавай с глупости.
Излязъл Иванчо на улицата седнал на тротоара и продължил да цъка с химикалката и да си приказва на глас. Минал един полицай, спрял пред него и строго го погледнал.
– Какво си приказваш, бе момче? И какво ми цъкаш с тази химикалка?
Погледнал го Иванчо и му казал какво го гложди.
– Вие сте умен човек г-н полицай, няма как да не знаете защо е така?
Поласкан от думите му, полицая взел химикалката, повъртял я замислено в ръце и я отворил. Извадил пълнителя, разгледал го, а от него изпаднала пружинката.
– Ами ето! – казал полицаят.
– Всичко е ясно. Има спирала!
– Здравейте, обаждаме се от Дружеството за защита на животните…
– Разделихме се преди месец. Търсете я при майка и.
