В спешното отделение
– Какво се е случило с вас?
– Жена ми ме изхвърли.
– И затова скочихте от третия етаж?
– Не съм скачал…
Как е брачният ти живот?
– Виси на косъм…
– На какъв косъм, бе…?
– Един рус… жената го намери преди няколко дни на сакото ми…
– Сложих си „Скайп“ на компютъра!
– И как е?
– Много удобна работа. Все едно каниш гости, но не се налага да ги храниш.
– Вчера те търсих цял ден, къде беше?
– А, с мъжа ми ходихме в зоопарка!
– И кво?
– Е, кво, кво, не го приеха…
Жената:
– Вчера той два пъти си направи шега, колко съм дебела.
Мъжът:
– Това не е вярно.
Терапевтът:
– Ако не е вярно, тя защо си спомня?
Мъж:
– Защото слоновете никога не забравят.
Съпругът е уникален човек. За него всичките ви рокли са еднакви, а отвертките са различни!
– Милоооо, може ли да поправиш прахосмукачката? Само бучи, а не смуче!
– Гадно, а?
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам.
– Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата.
– А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе.
– Дърпаха си очите настрани…
– Натиснете призволен клавиш…
– Този?
– Ааа, този не!
Ако на вилата ми открият нефт, странно, но държавата смята, че е неин…
Но ако открият канабис – той е мой…
Пешо и Гошо видели през нощта тъмен силует върху оградата.
– Врана – предположил Пешо.
– Котка – казал Гошо.
– Дай да хвърлим камък – предложил Пешо – Ако полети е врана, а ако побегне – котка.
Хвърлили камък, силуетът полетял.
– Аз ти казах – врана! – обобщил спора Пешо.
– Ако не бях видял с очите си – промърморил Гошо – никога нямаше да повярвам, че котките могат да летят.
Вместо да напишат простичко и разбираемо „100% по- скъпо“, те слагат етикет „Био“…
Жена-шофьор губи управление и колата ѝ се носи към бетонна стена. В последния момент спътникът ѝ дърпа с всичка сила ръчната спирачка, колата се завърта и спира на сантиметри от стената. Пребледнелите пътници от задната седалка започват да благодарят на спасителя си.
– Аааааа, няма нужда, аз, да ви кажа честно, не съм шофьор, летец на изтребител съм, в моя самолет тая ръчка е ръчката за катапулта.
