Мъж и жена се карат.
Той крещи по нея:
– Идиотка с идиотка такава!
Тя го поглежда с отвращение и му отговаря:
– Ми ще съм идиотка, ако бях женена за министър, щях да съм министерша!
Фразата „Дошли са за теб!“ звучи по един начин, когато си в детската градина и по съвсем различен, когато си главен счетоводител.
Преди стотина години бащите са имали по 3, 4, 5 деца. Сега децата имат 3, 4, 5 бащи…
– Ало, жена, като изпера, ще пусна и прахосмукачка.
– Ти си мъжът, ти командваш!
– Скъпи, с какво ще ме изненадаш на 8-ми март?
– Миличка, харесваш ли Барселона?
– О, да – невероятна атмосфера, прекрасна архитектура, чудесна кухня!
– А Париж?
– Но моля те – Шан-з-Елизе, „Мулен Руж“… Ти луд ли си? Само като чуя Париж, и в съзнанието ми изплуват шансоните на Жо Дасен!
– Чудесно! 8-ми март, 21:45 ч. – „Барселона“ – „Пари Сен Жермен“!
– Заподозрян сте! Всичко, което кажете може да се ползва срещу Вас в съда!
– Любов, ласки и нежност!
– Тате, обеща да си мил с приятеля ми!
– Добре де! Човек в тая къща и пушката ли не може да си почисти на спокойствие по време на вечеря???
Шотландец върви през пустинята. Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки.
– Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… – помолил шотландеца.
– Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! – отвърнало габровчето.
– Не искам вратовръзки, нужна ми е вода! – едва прошепнал шотландецът.
– Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода. Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив – ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език.
– Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? – попитало габровчето.
– Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…
– Ние дебелите ще отслабнем, ама вие глупавите какво ще правите?!
– И ние ще отслабнем!
Един осъден на смърт се качил на ешафода. Палачът му прошепнал:
– Хей, приятел! Нищо лично, да знаеш! Аз не съм някакъв изрод и садист! Просто, такава ми е работата! Върша я без лоши чувства! Нали разбираш?
Онзи отвърнал мрачно:
– Да, разбирам!
Екзекуторът наблегнал;
– И не ми се сърдиш, нали?
Нещастникът въздъхнал примирено:
– Не, не ти се сърдя за нищо!
Палачът се зарадвал:
– Ееей, супер! Ами, хайде тогава – да те помоля за една услуга! Когато кралят попита какво е твоето последно желание – кажи му да ми вдигне заплатата!
– Господин професоре, пред кабинета Ви стои просяк и чака да му дадете нещо!
– Добре, дайте му две задачи по геометрия!
