Винаги носи със себе си визитните картички на хора, които мразиш или най-малкото са ти противни. Така ако на паркинга одраскаш или блъснеш чужд автомобил, можеш върху една от тях да напишеш „Извинете“ и да я пъхнеш под чистачката на предното стъкло.
– Дошъл съм за ръката на дъщеря ви!
– Ако можеш да я отделиш от мобилния, твоя е!
Двама замезват, гледайки мача по телевизията. Единият:
– Брат, ти за Гана ли си, или за Сенегал?
– Абе, това са Португалия – Франция.
Златната рибка:
– Ако ме пуснеш, ще ти изпълня едно желание.
– Искам Ауди, последен модел!
– На изплащане, или под наем?
– А ти как предпочиташ: в олио или в свинска мас да те изпържа?
Луд умора нема, а аз се чудя, защо съм постоянно свежарка, ег*ти…
– Много си отслабнала, казвай диетата!
– Никаква диета, мъжът ми си е хванал любовница и по цяла нощ скандали!
– Защо не го изгониш?
– Още 6 кила, и му показвам ПЪТЯ!…
– Мръдна ли някъде по празниците?
– Да, от L на XL.
Катаджия при лекар:
– Докторе, може ли без клизма?
– Щом не може без аптечка и пожарогасител и без клизма не може.
Чак когато започнах да предлагам на жената развод, разбрах колко ужасно нещо е отказът.
Две костенурки се загубили в пустинята. Скитали се дълго и умирали от жажда. По някое време най-сетне попаднали на един оазис. Там имало поточе със студена и чиста водица. Първата костенурка се изкефила:
– Еха! Супер! Сега ще пием до насита.
Другата и казала строго:
– Ама, няма да пием направо от потока като най-големите простачки! Ти стой тука, а аз отивам да потърся чаша. Обаче, да не почнеш да пиеш без мене, ей! Това никак не е възпитано и учтиво.
И така, първата костенурка зачакала търпеливо. Минал един час, два, три, пет, десет. Най-накрая въздъхнала:
– Ох! Не издържам повече! Направо ще умра от жажда!
И навела глава към потока. Тогава втората костенурка изскочила от храстите и се троснала:
– Ама, не! Ако ще си правим такива номера, аз изобщо няма да тръгвам, да знаеш!
– Брат, снощи колко изпихте?
– ‘Ба ли го колко сме изпили, ама три бутилки олио отидоха за салати…
– Скъпа, винаги ме поправяш…
– Не винаги, скъпи…
Задали един и същ въпрос на ученик, икономист и адвокат:
– Колко прави 3+3?
Ученикът веднага отвърнал:
– 3+3 е равно на 6.
Икономистът отговорил:
– Вероятно е 6, но може да бъде и 7, зависи от икономическата конюнктура.
Адвокатът затворил вратата, запалил цигара, седнал на стола си, разгледал няколко сборника със закони и отговорил с въпрос:
– Колко искате да прави?
– Какво е краят на цивилизацията?
– Това е, когато управникът краде открито, а народът го величае като герой.
– Значи при вас нещата са сериозни!
– Познаваш ме, влюбя ли се веднъж, то е за цял ден…
