Двама ловят риба. Единият нищо не хваща, а на другия така му кълве, че едва успява да сваля рибата от въдицата.
Първият:
– Друже, кажи ми на какво ловиш?
Вторият:
– На хапчета за трипер.
Първият захвърля всичко и хуква към най-близката аптека.
– Дайте ми три, не, пет пачки хапчета за трипер!
Аптекарката:
– Хванахте ли вече?
– Не, но знам едно чудесно място, където няма начин да не хвана!
– Скъпа, представяш ли си, ако не се бяхме срещнали изобщо?!
– Да, постоянно си представям!
– Минке, к’во е това любов, ма?
– Ооф, Ленче, затваряш очи за всичките му недостатъци, и като ги отвориш – две деца…
Телефонна анкета:
– Здравейте! Как е Вашето име?
– Адам.
– А на жена Ви?
– Ева.
– Ха-ха-ха, не ми казвайте само, че и змията е у вас!?!
– Жена, викни майка ти, че я търсят по телефона…
– Дъще, помниш ли, когато ти казах, че Дядо Коледа не съществува?
– Помня.
– Днес ще говорим за „Принца на бял кон“…
– Гоше, ти мен обичаш ли ме?
– Миии… да.
– Е колко, много или малко?
– И двете.
– Е как така?
– Ми… много малко.
– Муцка, може ли да ти оставим котката, че отиваме на почивка за две седмици?
– Ми вие предната още не сте си прибрали…
– Така ли? Пък ние три месеца я търсихме и си взехме нова!
– Добре де, дъще! Какво не ти харесва в Иван? Млад, хубав, с добра работа, иска те за жена…
– Много е рижав, мамо!
– Kато изкара една година с теб и ще побелее.
Интервю с овчар:
– Чичо, как минава един ваш ден?
– Рано извеждам овцете, вадя шише ракия и пия.
Чичо, този репортаж ще го гледат и деца. Вместо „шише“ казвайте „книга“.
– Добре. Рано извеждам овцете, вадя си книгата и чета. По обяд идва Спиро с неговата книга и заедно я четем. Следобед отиваме до книжарницата и си взимаме две книги за до вечерта. А вечер отиваме при Ванката и там четем негови домашни ръкописи.
Една мутра отива в бар и вижда две момичета. Обажда се на друга мутра и казва:
– Намерих две момичета.
– Хубави ли са?
– Стават като пийнеш.
След малко се звъни на звънеца в дома му. Той отваря, вижда приятеля си с момичетата и казва:
– Брато, аз толкоз много не мога да пия!
