На 18 юли България отбелязва 180 години от рождението на Васил Левски, една от най-обаятелните личности в нашата история, един истински син на народа, безумно смел и неумолим, предан до смърт на борбата за освобождението на България. За да отдадат заслужена почит към делото на националния герой, пример за поколения българи, в 9.30ч. новозагорци се събраха пред бюст-паметника на Васил Левски.
Председателят на Общински съвет Георги Николов, заместник-кметовете Светла Стоянова и Ивайло Енев, секретарят на Общината Мария Стефанова, директорът на Исторически музей Пейчо Пейчев, секретарят на НЧ „Д.П.Сивков-1870” Елена Арабаджиева, много деца и граждани с наведени глави в едноминутно мълчание си припомниха храбростта, силния характер, будния ум, несломимия дух и неизмеримата смелост на легендарната личност, излязла сякаш извън рамките на времето и станала безсмъртна. 180 години, 180 мига безсмъртие, които новозагорци пазят дълбоко скрити в умовете и сърцата си! Прозвучаха стихове за Апостола, най-безкористната личност в нашата история, посветилa се докрай на българския народ и неговото добруване, в изпълнение на децата от „Вълшебно лято в библиотеката“. Народът и историята ни го помнят и с името Дякона, отхвърлил тясната килия на канона, за да направи своя лъвски скок към бъдещето. Неговата саможертва пред олтара на Свободата завинаги ще си остане най-светлия урок по родолюбие. Наш дълг е да помним и следваме заветите на Апостола, които днес звучат като сбъднато пророчество и издигат невидим мост над времето, трасирайки пътя към нови духовни пространства. “Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.“, „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв…“, „Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно!“, “Ще имаме едно знаме, на което ще пише Свята и чиста република.“
Епохите минават и отминават, раждат се и умират, а Дякона е жив. Българската земя вечно ще тръпне от неговите стъпки, оставили в душите ни усет за трайността и величието на националния ни герой, към чието съвършенство се стремим до днес, защото за нас, днешните българи, той е не просто част от историята, духът му продължава да живее по-реален и по-съвременен от всякога.
