Влиза мъж във бар и си поръчал няколко питиета едно след друго. След като си пийнал порядъчно, започнал да черпи всички във бара, сервитьора, бармана. Когато му дали сметката заявил, че няма пари. Барманът му ударил един як бой и го изхвърлил навън. След няколко дни историята се повтаря. След като поръчал за всички клиенти поръчал и за сервитьора.
– Ами за мен? – обадил се бармана.
– Ааа, не, за теб не, като се напиеш биеш.
– Защо борците се движат по трима?
– Единият знае да чете, вторият знае да пише, а третият обича да се движи с интелигенти хора.
– Ти чу ли? Краят на света го изместиха за 2043 г.
– Изроди!!! Ми аз няма да го доживея…
По коридорите на болницата тичат луди и крещят:
– 48! 48!
Лекар спира един от тях:
– Какво правите?
– Качи се на втория етаж и ще видиш!
Лекарят се качва – и там същото. Налага му се да се качи на третия, но и там същата картинка. Така стига до покрива. И там същото.
Той пита:
– Какво правите?
– Иди до края и ще разбереш.
Отива докторът, а те го бутат и крещят:
– 49! 49!!
Верността на жената се изпитва, когато мъжът няма нищо. Верността на мъжа се изпитва, когато мъжът има всичко.
Старшината строява войниците.
– Я кажете, кой снощи се върна пиян от отпуск?
Мълчание.
– Питам отново. Кой се върна снощи пиян?
След кратко мълчание.
– Аз!
– Тръгвай с мен да си допием, да си излекуваме махмурлука. Всички останали започвайте да копаете окопи.
– Аз имам една диета: сутрин чай с мед, на обяд две грахови зрънца (сварени) и за вечеря половин ябълка (зелена без петна)… през останалото време пици, бургери и торти, и тук там няколко шоколада!
Мъж влязъл в аптека и попитал аптекаря дали може да му даде нещо за хълцане. Без предупреждение аптекарят се пресегнал и силно го зашлевил по лицето.
– Защо го направихте? – възмутил се мъжа.
– Е, вече не хълцате, нали?
– Аз и преди не хълцах, хълца жена ми!
Днес разбрах, че ще ставам баща отново. Сега се чудя как да кажа на жена ми!
Отива селянин в града на пазар. Влиза в един магазин.
– Госпойце, искам една люлякова риза.
Продавачката му показва лилава риза.
– Не, госпойце, люлякова.
Продавачката му показва розова.
– А бе госпойце, люлякова – и посочва един рафт.
– Но това са бели ризи.
– Е какво, бял люляк няма ли?