Група за занимания по интереси ,,Млад журналист” с участници ученици от IV клас в ОУ „Юрий Гагарин” в Сливен и ръководител Генка Георгиева, участва в публична изява по проект „Твоят час” и взе първото си звездно интервю от известна личност. Специален гост бе Дора Куршумова – известен сливенски писател, художник, председател на фондация ,,Обществен дарителски фонд -Сливен”. В изявата участваха и Богдана Иванова – секретар на НЧ ,,Ангел Димитров 1937”, Галя Илиева – директор на ОУ ,,Юрий Гагарин”, Иванка Калайджиева – председател на пенсионерски клуб ,,Будители”, Магдалена Ганева – педагогически съветник, Веса Георгиева – психолог, родители, учители и ученици от други класове.
Ето какво сподели след срещата Дора Куршумова:
– Г-жо Куршумова, как попаднахте в проекта „Твоят час” и станахте първата интервюирана звезда?
– Поканата за участие в изявата по проекта получих от Богдана Иванова, секретар на читалище „Ангел Димитров – 1937”. Много се зарадвах, че ще мога да поговоря с четвъртокласници, които искат да научат повече неща за творческите ми изяви и за дейността на фонда. Тъй като пристигнахме по-рано от официално заявения час, използвах времето да се запознаем. И започна разговор за страховитите змейове, които са шетали из сливенския Балкан. Децата си мислеха, че всички змейове са били лоши, обсъдихме заедно как са изглеждали. Едно момче с буйна фантазия ми обясни, че змеят имал шест глави и бил много страшен. Обсъдихме и начините, по които може да бъде победено едно такова чудовище, как бълва огън и други приказни ситуации. Директорът на училището Галя Илиева приветства младите журналисти и гостите, като напомни, че аз, освен че съм известна като художник и писател, работя нещо друго… и успявам да намеря време за всичко.
– За какво ви разпитваха децата?
– Срещата беше съвкупност от журналистически въпроси, много добре формулирани и зададени умело от малките журналисти. На въпроса защо съм написала първата си книга, аз им отговорих: „Никога не съм мислила, че ще ми се случи да вляза в кожата на „писател“. При организирането на срещи с деца и при проверката на техните знания във връзка с легендите за Сливен, се оказа, че децата от града познават само 3 легенди – за Халката, за Архангела и за Еньова булка. Когато разбрах това, си мислех, че съм „изпитвала“ децата за непреподаван материал. Нещо, които те можеха, според тогавашните ми схващания, да научат от родителите си, от бабите и дядовците си. Към този момент аз бях реализирала изложбата си „Полулегенда – полуград“ и вече бях прочела много от легендите. Така от края на октомври, когато си поставих за цел да напиша, каквото знам, до Коледа, когато първата книжка „55 легенди от сливенския Балкан“ излезе от печат, успях да реализирам намерението си. След половин година стана факт и втората книга „25 страховити истории за змейове и самодиви, шетали из сливенския Балкан“. Така, без да искам, станах писател, а картините, които бях нарисувала, станаха илюстрации на легендите. Последваха и други творчески опити. Едно от децата ме попита дали съм посветила някоя от творбите си на мой близък човек. А отговорът беше книжката, която им показах – „Пътешествието на вълнена нишка“, в която главно действащо лице е моята 9-годишна внучка Дорина.
– От какво още се интересуваха младите журналисти?
– Говорихме за изложбите ми и другите творчески планове. Попитаха и за дейността на фонда. Аз им казах, че целта на нашия екип е да стигне до повече хора от нашия град и регион. Затова работим с децата от всички училища, детски градини и читалища от региона. Попитаха ме кои са учителите, които никога няма да забравя. Тъй като от 5 до 8 клас съм учила точно в това училище, изброих имената на любимите си учители по математика – Атанас Пенчев и Илия Марков, на класната си ръководителка и учителка по литература – Хитрова, и на учителката си по биология и рисуване – Маргарита Захариева, благодарение на която имах многобройни опити-предизвикателство за рисуване на „илюстрации“ /на черната дъска, с тебешир/ към уроците, защото училището тогава беше ново и не разполагаше с нагледни материали за провеждане на занятията по ботаника, зоология и анатомия. Поздравих ги за хубавата зала и красивото училище. Казах им, че във фонда си сътрудничим и с още една видна възпитаничка на това училище – Йордана Кунчева, която специално за децата на Сливен е създала книжките за оцветяване „24 носии от Сливенския край“ и „Хайдушки времена“. Казах им още, че те могат също като нас двете, да станат успешни граждани на Сливен. Една много уверена млада журналистка, мисля, че се казваше Гергана, ми благодари и ми пожела сбъдване на всичките ми мечти, свързани с творчеството, а един много чаровен младеж на име Асен просълзено ми благодари за отделеното време и ми подари страхотен букет. Сбогувахме се, но си обещахме да се срещнем пак… в галерия „Седем”, където децата могат да видят в изложбата ми „Фучила“ нарисуваните образи на внуците ми, преплетени с килимени шарки от Котленско.
