– Жена, като ми се припие бира – да ме събудиш!
– Е аз откъде да знам кога ще ти се припие!?
– Ти само ме събуди…
Една жена хранела мъжа си само с боб – нямали пари за други продукти. Един ден гледа мъжа си в близката река, потопен до кръста, потен и зачервен от напъване.
– Какво правиш?
– Не мога повече боб. Иска ми се риба.
– А стръвта къде ти е?
– Аз не мисля да я ловя, мисля да я гърмя!
Пътува жена в маршрутка. Трябва да предаде напред пари за билета. Близо до нея седи друга жена. Как да се обърне към нея – на „ти“ или на „вие“? Разсъждава логически:
– Тази маршрутка е експресна. Ако до сега не е слязла, значи отива в моя квартал. Отива с бутилка вино, значи отива при някой мъж. Бутилката е скъпа, значи отива при някой красив мъж. В нашият квартал има само двама красиви мъже: мъжът ми и любовникът ми. Тя не може да отива при любовника ми, защото в момента аз отивам при него. Значи отива при мъжа ми. Мъжът ми има две любовници – Катя и Ани. Катя е в командировка…
– Ани, ще предадете ли на шофьора парите за билет?
Момичето (учудено):
– От къде ме познаваш?
– Тази година с жена ми обсъждахме почивката. Аз исках на планина, а тя на море.
– И какво решихте?
– Взехме компромисно решение. Всички отидохме на море, а жена ми ми позволи да си взема ските…
Свински грип е когато лежиш болен у дома, а онези свине – приятелите ти, пият ракия без теб.
Млад моряк пита боцмана:
– Често ли потъват кораби като нашия?
– Не, не често. Само по веднъж…
– В момента в който се качиш на собственото си „Бентли“ цените на бензина спират да те безпокоят.
Между приятелки:
– Чудя се, на моя, какво да му взема за Нова Година?!
– Ти си луда ма!? Мерцедеса му вземи!!!
– Искаш съвет – попитай българин!
Той ще ти каже:
– Не знам брат, ти си знаеш.
Звъни се… Отваря тъщата…
– Здрасти мамо, идвам ти на гости за час-два…
– А бе ненормалник, ти луд ли си, що ли си?! Не те дишам, я си обирай крушите и да те няма…
– А бе Норче, стига вече с тая „война“… аман… Ей на ти 20 лв. сипи по една ракия, направи една салата и да живеем като хората…
Оная сипала ракийка взела 20 лв.
– А бе мамо, я направи една хубава вечеря, така… ето ти 40 лв. ако няма нещо в хладилника, вземи и тия 50 лв. иди долу до магазина и купи…
Тъщата вече се усмихнала и се разтичала… слязла до магазина накупила каквото трябва, омесила баница, направила вечеря както си му е редът…
– Еее, я вземи сега тия 40 лв. иди купи студена биричка, малко сладолед, някоя и друга пура…
Оная тича надолу… В тоя момент звъни мобилния на нашият човек:
– Алоооо, милоооо… даде ли пенсията на мама?
– Таман и преведох последните 40 лв. слънце, и тръгвам към нас… Недей да готвиш – вечерял съм…
