Руснак позира на художник за портрет. – Искам да ме нарисувате в героична поза! Художникът: – И каква да е тя? Клиентът: – Пред мен бутилка водка и аз я гледам с отвращение.
Прокурорът към обвиняемата:
– Госпожо, като сложихте отрова в яденето и го дадохте на мъжа си, изпитахте ли угризение на съвестта?
– Да, изпитах.
– И кога стана това?
– Когато поиска допълнително.
Разхождат се баща и син евреи.
Детето пита баща си:
– Тате, ще ми купиш ли чипс?
– Няма сине, чипсът е много солен и ще ти се допие и сок!
„Ти можеш повече!“ – прочетох, минавайки покрай фитнес залата. Точно така! Аз мога! ….И си взех още един дюнер…
През лятото компетентността на служителите бива два вида:
1. О, не знам, от утре излизам в отпуск.
2. О, не знам, до вчера бях в отпуск.
Напомняща бележка на млад перничанин за рождения ден на приятелката му:
– Да купя на дзверо плюшена гад!
Тъй като имаше нужда от поне два часа истинска почивка, мъжът помоли жена си да паркира колата пред входа.
– А ти знаеш ли какво говорят за теб, когато те няма?
– Кажи им, че когато ме няма, могат и да ме бият даже!
– От какво почина тя, докторе?
– От мултиорганични конвулсии.
– Мамка и…! Пък с мен само симулираше!
След тези безкрайни празници ми става само бельото. Спалното бельо.
В полицията разпитват някакъв:
– Обяснете защо пребихте съседа си?
– Как да ви кажа… Моят съсед от пет години все нещо майстори, все нещо пробива, чука, шкури. А вчера той имаше рожден ден. Аз тъкмо се прибирам от работа и го гледам него до една кола, където му дават подарък – някаква кутия… Качваме се в асансьора, аз го поздравявам, честитя му рождения ден и поглеждам към кутията… Какво да видя… Подарили му дрелка… Че като ми причерня…
– Госпожо, трябва да Ви глобя, защото кучето няма право да пътува на предната седалка!
– Но то е от плюш!
– Породата няма значение, никой не е над закона!
Добър ден, бих искала да купя книга…
– От някой автор конкретно ли?
– Амиии не… да ми е в тон с банските…
