Един гледал мач, ама по едно време огладнял и викнал на жена си:
– Минке, няма ли да сготвиш нещо за ядене?
Тя си пиела кафето на двора, чатила у фейса и му казала:
– Представи си, че съм в чужбина и се оправяй сам!
Мъжът станал на полувремето сипал си ракийка, направил си салатка и метнал едни пържоли на скарата. После седнал и омел всичко. След малко жена му влиза и вика:
– М-м-м, как ухае на пържоли, как съм гладна… и как можа да изплюскаш всичкото ядене бе, простак?
Мъжът:
– Я-а-а, виж ти кой си е дошъл от чужбина!
Не търсете идеалният мъж. Намерете си идиот, който да вярва, че сте идеалната жена!
Сутринта една съседка ме вижда и вместо „добро утро“, бърза да докладва:
– Видях мъжа ти на плажа с една стройна блондинка!?
– Ти пък с какво очакваш да го видиш, с кофичка и лопатка ли?
Млад лейтенант, току що завършил военното училище, трие със спирт оптическата леща на снайпера.
– Какво правиш? Какво ви учат вас в училище?
– Ами изтривам с тънък слой, както ми наредихте. Взимам парчето плат, сипвам спирт върху него и трия.
– Не се прави така! Гледай мен!
Капитанът взима чаша, напълва я със спирт, изпива го на един дъх, след това издишва върху лещата и започва да трие.
– Така се трие с тънък слой!
Трима ветерани се прибират от война. Първият куц, втория без крак, а третия на инвалидна количка. Стигат до една вълшебна река. Куция минава и вика:
– Момчета, вече не куцам.
Тоя без крак минава и вика:
– Момчета, имам два крака.
Минава тоя с инвалидната количка и вика:
– Е нема що, нови гуми за количката.
Сортирах бутилките за рециклиране и се замислих, че животът ми е шампанско и зехтин…
Мъж се прибира ненадейно в къщи и гледа под пердето се подават боси крака.
– Какво е това? – пита заплашително жена си.
– Ти как мислиш, всичките ми бижута, луксозни дрехи – да не са от заплатата ти?
– Питам „Какво е това!?“
– А колата, апартамента – да не са от заплатата ти? Как мислиш, че спечели конкурса за високата длъжност, на която си в момента?
– Питам за последен път – защо този човек стои бос на студените плочки!?
Тъй като думата „психиатър“ е малко плашеща, ЕС обмисля тя да бъде заменена от „мениджър връзки с действителността“.
Равинът след края на молитвата в синагогата се обръща към евреите:
– Хора! Аз разбрах защо не ни обичат! Ние не умеем да пием. Затова утре нека всеки донесе по бутилка водка, ще изсипем всичко в общ котел и ще се учим да пием.
Аврам се прибира вкъщи и казва на Сара, така и така, утре всички трябва да отнесем по бутилка водка и т.н.
А Сара му казва:
– А ти, Авраме, вземи бутилка вода. Пълен котел с водка, кой ще забележи?
Така и направил. На следващия ден отиват евреите в синагогата, всеки излива бутилката в котела. Равинът взема черпака, разбърква, пълни черпака и пробва… С тъжен поглед оглежда хората и казва:
– Дааа… ето и затова не ни обичат хората… чиста вода!
СССР, 60-те години, КГБ. Телефонът звъни.
– Ало, КГБ ли е?
– Да.
– Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът.
– Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам само да кажа, че не споделям политическите му възгледи.
