Телефонен диалог, който не може да се преведе на японски:
– Здрасти, какво правиш?
– Нищо, на работа съм.
Жена посещава мъжа си в затвора.
– Е как се чувстваш тук?
– Като в къщи – не можеш да излизаш и храната една никаква…
– Докторе, синът ни се буди в 3 часа и повече не иска да заспи. Какво да го правим?
– Баничар, фурнаджия, пицар…
Срещам приятелка от гимназията. Питам я:
– Как си, к`во ново?
– Ами омъжих се в Германия – вика – имам две деца, успешна кариера! Ти?
– Аз съм тръгнал да си плащам интернета…
– Аха… а иначе?
– Иначе ще ми го изключат.
Предлагам поговорката:
– По дрехите посрещат, по ума изпращат!
Да се промени на:
– По дрехите посрещат, по парите изпращат!
Като прочета статус – семейно положение „Сложно е!“ Къде, как и на кого е сложен, не е ясно… Мииии… едно такова, неангажиращо – нито е супер готин, нито е супер забавен, нито е много умен, нито е с много възможности, а, бе, един такъв… неангажиращ. Пък аз си мислих, че квантовата физика е сложна! Чудя се, що не си каже човека в прав текст „Жена ми живее при съседа, или отиде при майка си, където аз не стъпвам, или излезе да си купи цигари и не се е върнала…
– Скъпи, какво ще кажеш да се уединим?
– Ми опитвам се, ама ти пак ме намери!
– Момичета, както ме посъветвахте, вчера с моя се забавлявахме с ролеви игри. Аз бях лошото ченге, а той престъпник!
– И как беше?
– Три ребра, два зъба и си призна, че ми изневерява!
– А бе, къв е тоа „10“ тест?
– Не е 10, ами е IQ test!
– Хм, да се пробвам ли да го реша?
– Викам, да не се зориш излишно.
Между приятелки:
– Съжаляваш ли,че се омъжи?
– Разбира се, и аз съм човек. Жал ми е за него!
– Моята жена така ми досажда, че не ми дава да дишам!
– А при мен е обратно. Само като вляза в къщи, и тя ми вика „Я ми дъхни!“
Преди получавах имейл, че съм наследила 20 млн. долара и само трябва да се обадя на посочения номер, за да си ги получа. Днес дойде имейл само за 5,6 милиона. Брех, мисля си аз, и измамниците преживяват трудни времена…
Кацам на летище София след дълга командировка. Не мога да включа телефона – батерията е паднала. Мога да го заредя в барчето, но най-евтината поръчка е 3 лева. Няма да дам 3 лева, си помислих и хайде на такси в къщи. Прибирам се. В спалнята жена ми с някакъв мъж ще счупят леглото. Тихо излизам и се връщам на летището. Поръчвам вода за 3 лева и си зареждам телефона. Обаждам се че съм кацнал и се прибирам с такси. Жена ми ме посреща радостна и гальовна. Всичко е чисто и подредено. На масата ме чакат сочни пържоли и бутилка от любимата ми ракия, салати и мезета. Хапвам, целувам се с жена си, попийвам, целувам се с жена си и си мисля „За някакви си 3 лева, каква жена щях да изпусна?“
