Арменец, мюсюлманин и евреин играят покер. Някой донася на полицията. Миг преди ченгетата да нахълтат в тайника играчите прибират всичко. Полицаят ги измерва с поглед и отсича:
– Признайте си, че тук се играе покер!
– Няма такова нещо, ние сме почитащи вярата и Божиите заповеди хора. – отговарят и тримата в един глас.
– Тогава – хитро казва полицаят. – Нека всеки от вас се закълне в своята свещена книга.
– Господи, прости ми греховете – бивши, настоящи и бъдещи! Заклевам се, че аз не играя покер. – започва арменецът.
Коленичил мюсюлманина, взел Корана в ръце и поискал опрощение, след което се заклел, че не играе покер.
Единствено евреинът седи и се ослушва.
– Айде кълни се бе! – крясва полицаят.
– Що да се кълна, бе? След като тия двамата се заклеха, че не са играли покер, аз кво – сам ли съм играл?!
– Обичате ли евреите?
– Не, не обичам.
– Аха, значи сте антисемит!
– Защо веднага – антисемит?! Обичам еврейките…
Две блондинки:
– Представяш ли си муцка, сега, да дойде един богат бизнесмен и да ми даде 50 000$…
– А защо не един милион?
– Един милион е нереално…
Ако чашата ти е наполовина празна, прелей в по-малка и стига си философствал!
– От къде си?
– От София.
– От кога?
Пешо се досети, че във фирмата в която работи, нещата не вървят на добре, след като шефа го прати да налее вода от близката река за кафеварката…
Да си песимист е яко! Или си прав, или си приятно изненадан…
Пред компютъра бъдете хладнокръвни. Ако Windows-a разбере, че имате спешна работа, ще почне да се ъпдейтва.
– Ти чу ли? Митко и Пепи ще се женят!
– Ай стига бе, а каква любов имаха!
И когато лекарят започна да му мери обувките… болният заподозря нещо.
– Няма да повярвате, но много ми харесва работата с хора.
– Така ли!?! И с какво се занимавате?
– Снайперист съм.
Вчера видях падаща звезда и си намислих 3 желания. Не ми наляха даже едното!
Майка отива на гости на сина си, който живее със съквартирантка. Докато вечерят, майката забелязва колко добре изглежда съквартирантката. Тя отдавна мисли, че синът и е нещо повече от съквартирант с тази жена, и подозренията и се усилват, като ги гледа как се държат един към друг.
Синът усеща за какво си мисли майка му и решава да действа изпреварващо:
– Знам за какво си мислиш, мамо, но те уверявам, че ние сме само съквартиранти.
Една седмица по-късно съквартирантката казва на младежа, че откакто майка му си е тръгнала, една сребърна чиния липсва. Макар да се съмнява майка му да е откраднала чинията, младежът решава да провери как стоят нещата, и написва писмо на майка си:
– „Мамо,
Аз не казвам, че ти си взела сребърната чиния от квартирата ни. Не казвам и че не си я взела… И все пак остава фактът, че откакто ти беше на гости, чинията я няма.
С обич, твоят син!“
След няколко дни пристига отговорът от майката:
– „Скъпи сине,
Аз не казвам, че ти спиш със съквартирантката си, и не казвам, че не спиш с нея… И все пак остава фактът, че ако тя спеше в нейното собствено легло, досега щеше да е открила сребърната чиния под възглавницата си.
С обич, твоята майка!“
