Стоя си на спирката и наблюдавам как към мен се приближава някакъв мъж. Повъртя се, повъртя – накрая измънка:
– Да ви се намира една цигара?
Дадох му.
– А огънче, може ли?
Подадох му запалка, а той така, на шега:
– Сега ако и дъвка извадите отнякъде?…
Извадих от чантичката си една дъвка и му я подадох.
– Как е името ви?
– Не ме ли познахте? Казвам се Златната рибка! За първи път виждам някой така тъпо да си профука и трите желания.
– Ехаа, че ти е чист багажникът!
– Ами да, все пак хора возя в него.
Днес карах зад едно Ферари. Научих се да се прозявам и кихам без да си затварям очите…
Влизаме в аптеката – аз, мъжът ми и седемгодишният ни син. Купувам си противозачатъчни таблетки.
Синът ми не спира да пита:
– Какви са тези таблетки? Болна ли си? От какво? Защо са ти? А против какво са тогава?
Не издържам и изстрелвам истината:
– Против деца!
Синът ми с ужас в очите:
– Против нови… или против стари?
В килията влиза старче. Десетината затворници го гледат с учудване.
– Ти пък за к’во си тука бе деде?!
– Е па…Пра’я мноо мръсни номера!
– К’ви мръсни номера, бе?! Едва влачиш чехлите!
– Ща ви покажа – казало с гадна усмивка старчето, топнало метлата в кофата, която служи за тоалетна, после почукало на вратата, прилепило се встрани, и когато надзирателят надникнал, го зашлевило с нея в лицето.
Всички бабаити от килията се запревивали от смях.
– Е, мръсен номер, ама чак пък много…
– Моменто!
След няколко минути вратата се отваря с трясък. Десетина надзиратели с палки влитат в килията и извикват:
– Дядка…отмести се малко встрани, че с тия момчета имаме работа!..
Качвайки се на кантара тази сутрин, той се счупи! Аман от боклуци… така и не разбрах сега дебела ли съм или не?
– Опишете се с три думи…
– Амчи, аз мога и с три букви! ВЪЙ!
Мъж вози тъщата си в колата. Спира го катаджия:
– Покажете си документите.
Мъжът ги показва.
Катаджията:
– Струва ми се, че сте пили. Духнете в дрегера.
Мъжът духва. Всичко е нормално.
Катаджията:
– А имате ли застраховка?
Мъжът показва полицата.
Катаджията:
– А аптечката наред ли е?
Мъжът вади аптечката и я отваря.
Катаджията въздиша, няма как – трябва да го пусне.
Тук тъщата се провесва през прозореца и злорадо го пита:
– Как е, ченге, осра ли се?
Катаджията радостно:
– А, това вече е обида на служител!
Мъжът:
– Ето ѝ справката от психодиспансера…
– Египетски бог на красотата?
– Пуд Ра!
