Започнах да ходя на фитнес!
– Понеделник – Гърди и Бицепс
– Вторник – Гръб и Трицепс
– Петък – Почивка година и половина
– Скъпи, защо съседката като ме види и ми се усмихва?
– Аз откъде да знам?
– Скъпи, ако разбера, че ми се усмихва заради теб, на теб ще почнат да ти се усмихват всички мъже в квартала!
Ден първи. Отива девойка за хляб на село – на улицата седнала на пейка една баба…
– Миче, ти чийо си?
– На баба Недка – дето живее на улица Любен Каравелов в горната махала…
– Ааа, баби, хубаву…
Ден втори…
– Миче, ти чийо си?
– На баба Недка – дето живее на улица Любен Каравелов…
– Еее, баби, хубу…
Ден трети:
– Миче, ти чийо си?
– На Майка си и на Баща си съм!!!
– Ууууу! Туй Недкиното – много устато…
Отивам аз на работа, отварям хладилника в кухнята на офиса (европейска работа, все пак) и гледам на всички храни, сложени стикери с различни имена. Изядох един сандвич „стойка“ и една ябълка „орлин“.
– Не те е срам, алкохолик долен, да се прибираш в два през нощта!
– Ааа, аз не се прибирам, минах да взема акордеона…
Директор на голяма фирма пита новия персонален шофьор:
– Каква е Вашата фамилия?
– Андрей.
– Това ли е фамилията ви?
– Не, името.
– Не ме разбрахте, питам за вашата фамилия. Аз се обръщам към моя шофьор само по фамилия!
– Вие няма да ползвате моята фамилия, казвайте ми Андрей.
– Слушай момче, ти глупав ли си? Питам те още веднъж – каква е фамилията ти?!
– Добре, фамилията ми е Любими!
– Да тръгваме, Андрей…
След срамна загуба с 0:5 вратар решил да се маскира, за да си няма проблеми в града. Сложил си изкуствена брада, черни очила и бейзболна шапка. За да е спокоен, че няма да го познаят отива при една бабичка, която продава семки до стадиона и я пита:
– Бабо, познаваш ли ме?
– Да, ти си нашият вратар!
– Как се сети, бабо!
– Ами, синко, аз съм треньорът!!!
Лекар към пациент:
– Господине, спешно трябва да Ви се направи трансплантация. В момента може да избирате – сърце на зидар, на моряк или адвокат, но предупреждавам Ви, че сърцата на адвокатите са най-скъпи!
– А защо?
– Защото трябва да отворим няколко адвоката за да намерим сърце!
– Ванче?
– Кажи, Петре?
– Не знам къв шоколад обичаш? Затова ти зех рикия.
– Как си, сине, добре ли си?
– Добре съм, мамо. В пандиза ни хранят, обличат, климатик има, лежим
– Чудесно! Да не те изгонят! Умната!
