close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

– Кво правиш?
– Ми лижа си.
– Пууу, добре че знам, че си от Бургас.

Легнах си и започнах да мисля за грешките, които съм направил през живота си… За хората, които съм наранил и се запитах:
– Имам ли сладолед във фризера?

Вероучение в началните класове:
– Стевчо, ти искаш ли да отидеш в рая?
– Искам, но мама каза след училище веднага да се прибирам!

При психолога:
– Кой цвят ви харесва?
– Виолетовия.
– Виолетов? Това е цветът на депресията!
– Докторе, за теб не знам, но мен цветът на 500 евро не ме депресира.

Дайте ми пример за психологическо насилие.
– Навън е лято, птичките пеят, слънцето пече,на морето е прекрасно . Всичко е ОК.
– И къде тук е насилието?
– На работа съм.

– Извинете, имате ли био паста от лимец?
Магазинерката към колежката си:
– Пено, имаме ли от макароните за ненормални?

Вие сте около 40 годишни. Искате, всички да се възхищават на вашият младежки вид? Казвайте им, че сте на 60.

Мъж си купил бутилка шампанско, решил да си я изпие сам и я скрил в казанчето на тоалетната. Легнали си вечерта с благоверната, изчакал той двайсетина минути и леееко се опитал да я прекрачи за да отиде в тоалетната. Тя разбирайки го погрешно:
– Недей, скъпи. Детето още не е заспало…
Почакал той още половин час и опитал пак да я прелази.
– Недей, детето още е будно!
След час жената най после заспала. Той тихичко отива в тоалетната, взема бутилката, отваря я, и се чува Бууум“…
От детската стая излиза детето и тича в спалнята със сълзи на очи:
– Недей, недей! Сега доволна ли си?! Tати се самоуби в тоалетната!

В училище:
– Митко, Асеновград, какво е село или град?
– Село, госпожо.
– Не Митко, то си личи по името, завършва на град, значи е град!
– Госпожо, а Козлодуй какво е?

– Сложи ми един с две топки.
– Да сложа един и на жена ти?
– Не, тя ще ближе моя.

Винаги носи със себе си визитните картички на хора, които мразиш или най-малкото са ти противни. Така ако на паркинга одраскаш или блъснеш чужд автомобил, можеш върху една от тях да напишеш „Извинете“ и да я пъхнеш под чистачката на предното стъкло.

Чак когато започнах да предлагам на жената развод, разбрах колко ужасно нещо е отказът.

Задали един и същ въпрос на ученик, икономист и адвокат:
– Колко прави 3+3?
Ученикът веднага отвърнал:
– 3+3 е равно на 6.
Икономистът отговорил:
– Вероятно е 6, но може да бъде и 7, зависи от икономическата конюнктура.
Адвокатът затворил вратата, запалил цигара, седнал на стола си, помислил малко и отговорил с въпрос:
– Колко искате да прави?