Пешо страдал от страшна ангина, загубил си напълно гласа, но много му се карали ски. Взел ските и тръгнал. Още на стълбите в блока го срещнал съсед и го пита:
– Пешо, къде си тръгнал?
Пешо му обяснил с жестове.
Съседът:
– Аха, ясно… ама тези ски за к’во ги мъкнеш?
Инструкторът:
– И запомни видиш ли жена зад волана даваш предимство!
– Не знаех, че сте такъв кавалер.
– Не съм бе младеж. Това е инстинкт за самосъхранение…
Отива попа на гости. Сяда на масата.
Питат го:
– Какво ще пиеш – вино или ракия?
Той отговаря:
– И трите.
– Как така? – учудват се всички.
– И бира! – отговорил попа.
Прибирам се и гледам, на масата разхвърляни ластици…
– Пачки с пари ли имаме?!
– М’не купих няколко връзки пресен лук…
Когато бабата видя, че внучката ѝ си говори с приятел по скайп започна да си говори с президента по телевизора…
Помогнете да намерим мъж за една приятелка, че си ходи навсякъде, прави, каквото си иска и постоянно една такава доволна и щастлива!
Внуче пита баба:
– Бабо, а кръвта вкусна ли е?
– И откъде мога да зная аз!
– Ами, защото тате ми каза, че ти си му я „изпила“ цялата.
– Мозък няма, този твой баща.
– Е, разбира се, че няма… тате ми каза, че ти мозъкът му си му го изяла още през лятото, по време на ремонта…
На срещата на класа дойде само отличникът Ваньо. Всички останали пристигнаха, доплаваха и долетяха…
Той:
– Скъпа, бързо викай линейка, май имам сърдечен пристъп!
Тя, взема неговия телефон:
– Каква ти е паролата?
Той:
– Чакай, май ме отпусна!
Майка ми ме въведе в религията:
– Моли се, петното да излезе от покривката!
– Знаеш ли, аз се омъжих!
– За кого?
– За моряк. 11 месеца в годината е на плаване.
– Сигурно ти е много трудно?
– А, не е, един месец минава бързо.
Първокласник се връща ядосан след първия учебен ден.
– Що ме излъгахте? Никаква първа класа не е това. Седалките и масите са дървени, яденото не струва, а и аниматорката беше една нервна, нервна…
До 40 години доказваш, че си мъж. След 40 години доказваш, че още си млад.
В магазина:
– Дайте ми един капан за мишки, но по-бързо, че искам да хвана автобуса.
– Съжалявам, но толкова голям капан нямаме…
