Том I на «Опит за история на град Сливен» на д-р Симеон Табаков влиза в печатница. Обогатеното трето издание е по проект на сдружение «Войводите на Сливен», което преди време преиздаде и том III от «Опит за история на град Сливен». В екипа, работил по изданието, се включиха проф. д-р ист. н. Иван Русев, проф. д-р ист. н. Петър Ангелов, д-р Георги Ковачев, Васил Дечев и Петър Петров.
Това е трето издание на том I на «Опит за история на град Сливен». Първото издание е през 1911 година, а второто – през 1986 г.
Книгата разказва историята на Сливен и Сливенско до края на XIX век. Тя е обогатена и академично осъвременена, за да позволи на всички сливенци да опознаят корените си. Включва оригиналния текст на д-р Табаков от 1911 година, но е обогатена с 529 бележки на проф. Петър Ангелов, д-р Георги Ковачев и Васил Дечев. Изданието има и богат справочен апарат – включва речник с 546 чуждици, остарели и диалектни думи; библиография от 458 източника; показалец за личности с 1304 имена; показалец за топоними с 1987 позиции и показалец за имената на Сливен с 96 варианта.
Приложен е и списък на спомоществователите, закупили предварително ваучери за книгата. В него се виждат имената на над 200 лекари, учители, историци, университетски преподаватели, счетоводители, журналисти, архитекти, художници, военни, юристи, актьори, предприемачи и др. родолюбиви сливенци.
Срещнахме се с историка и дългогодишен преподавател Петър Петров, който положи огромни усилия и работи безвъзмездно по преиздаването на том 1, както и останалите експерти от екипа.
– Г-н Петров, Вие сте част от екипа, който работи по преиздаването на том I от «Опит за история на град Сливен» на д-р Симеон Табаков. С какво това издание е по-обогатено от предходното?
– Със справочния апарат, който е след основния текст от изданието от 1911 година. За първи път се преиздава «Опит за история на град Сливен» на д-р Симеон Табаков във вид, при който и трите тома ще бъдат поредица, така както е било при първото издание. Това е нарушено при вторите издания на том I и том II през 1986 г. и 2002 г. Екипът работи по това издание така, че то да бъде в помощ както на специалисти, така и на всички, които се интересуват от миналото на град Сливен, т. е. на всички градолюбиви граждани. Както при том III, така и сега при том I се запазва външният облик на изданието – акцентуване чрез разредка или наклонен щрифт, няма никакви съкратени части от текста, за разлика от изданието през 1986 г. Когато преди време преиздавахме том III, не подменяхме думи, а създадохме речник. Сега това се повтаря и при том I.
– Каква бе конкретно Вашата работа по преиздаването на том I?
– От набирането на текста, текстовото оформление, странирането, до обща редакция на бележките, речника, библиографията и показалците. Трябва да кажа, че при том III моята работа проверяваше и коригираше г-н Васил Дечев. Но поради напредналата си възраст, той нямаше възможност да се включи в тази дейност по третото издание на том I, затова неговата функция иззе д-р Георги Ковачев. Бележките са на авторите, този път те са повече, отколкото са в изданието от 1986 г., заради това, че има около 80 допълнителни бележки на д-р Ковачев. Другите двама автори на бележки са проф. д-р ист. н. Петър Ангелов и г-н Васил Дечев, те сами си направиха корекциите. Моята работа по бележките беше да оформя всяка бележка в две части – информативната част и последващата я библиографската справка, според съвременния стандарт за цитиране.
В речника към изданието има думи от арабски, от османски езици, има и чуждици от западни езици – тях съм ги включил в речника, заради по-младите читатели, които може и да не знаят какво означава дадена дума. Има и доста остарели думи, които по-възрастните хора знаят, но младите – няма откъде.
Библиографията е доста богата. Изумително е как д-р Табаков е успял да прочете толкова много литература. Днес, благодарение на дигитализацията на книжните фондове на големи библиотеки, които могат да се четат онлайн денонощно, човек може да намери почти всичко, което и той е ползвал. Много добра работа са свършили библиотекарите във Френската национална библиотека – сканирането на книгите е много качествено, направили са кратка библиографска справка за всеки автор като година на раждане, месторождение и т. н. Ползвах и онлайн фондовете на Германската национална библиотека и Руската държавна библиотека, които също разполагат със сканирани книги и периодика. За съжаление, имаше сканирани книги и периодика в сайта на Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий», които преди няколко месеца просто изчезнаха от интернет пространството. Може би са били по проект, който е приключил. Що се отнася до сливенските библиотеки, адмирации за дигиталната библиотека на читалище «Зора», събрала книжнина и периодика от сливенски автори и локална периодика. Така че, интернет оказа значително влияние върху работата ми.
– Разкажете ни за показалците, които също са част от новото издание.
– Това, което мен ме впечатли, беше, че има много малко имена на жени в показалеца за личности. От 1304 личности жените са около десетина – Дража, легендарна личност за Сливен, имена на някои съпруги на византийски императори, дъщери на български владетели. Погледнато обобщено, те са по-малко от 1 процент от всички включени имена на личности.
Вариантите за името на Сливен съм взаимствал от изданието от 1986 г., защото все пак трябва да има някаква приемственост между трите издания. Това е единственото, което е взето оттам. 96 са имената на Сливен в том I като издание. Например, Ислимие, Истилифунос, Истилифанос и т. н. Иначе в монографията «Топонимията на Сливенско» на Васил Дечев и д-р Владимир Демирев има много повече имена.
Работата по топонимите беше доста трудна, по простата причина, че един и същ топоним се употребява от д-р Симеон Табаков в различни варианти – къде с ударение, къде без ударение, и т. н. Например, Гергювец, или Гергевец, или Гергевиц – за едно и също име.
За времето си д-р Табаков е прегледал огромна литература като източници на информация, някои от които са преводи от старогръцки на латински, преиздавани на френски, немски или английски езици. Д-р Табаков е чел и сравнявал различни издания на едно и също произведение в Бон, Париж, Венеция и т. н. Различните преводачи, например XVI-XVIII в., са превеждали едно и също име по различен начин и това нещо е отразено в изданието.
– Колко страници ще има преиздаденият том I?
– Засега – 730. Този път по настояване на проф. д-р ист. н. Иван Русев спомоществователите ще бъдат посочени по същия начин, както спомоществователите в том I от 1911 г. – с името и професията, и където е възможно, с населеното място, в което живеят и което е различно от Сливен.
Преиздаването на том 1 на „Опит за история на град Сливен” е по проект на сдружение „Войводите на Сливен”. То е финансирано по Дарителски кръг „За по-доброто бъдеще на Сливен 2018” на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Дарителски кръг на ОДФ-Сливен се осъществява, благодарение на помощта на фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма “Развитие на обществените фондации в България”, с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.
