Стоя си на спирката и наблюдавам как към мен се приближава някакъв мъж. Повъртя се, повъртя – накрая измънка:
– Да ви се намира една цигара?
Дадох му.
– А огънче, може ли?
Подадох му запалка, а той така, на шега:
– Сега ако и дъвка извадите отнякъде?…
Извадих от чантичката си една дъвка и му я подадох.
– Как е името ви?
– Не ме ли познахте? Казвам се Златната рибка! За първи път виждам някой така тъпо да си профука и трите желания.
– Много ли съм зле докторе?
– По дяволите, спрете аутопсията…!
– Ехаа, че ти е чист багажникът!
– Ами да, все пак хора возя в него.
Помните ли, как в детството забърквахме пясък и вода и наричахме това манджа? Аз и сега си готвя така…
Днес карах зад едно Ферари. Научих се да се прозявам и кихам без да си затварям очите…
Нашите, когато бях малък:
– Ооо, няма да гледаш този страшен филм!
Също нашите:
– Айде ставай! Отиваме на село да колим прасе…
Докторът ми препоръча чаша вино преди сън. Снощи си лягах 12 пъти.
В консерваторията, изпит по цигулка:
– Колега, повечко е трябвало да свирите!
– Накъде повече, седми съсед се обеси…
Влизаме в аптеката – аз, мъжът ми и седемгодишният ни син. Купувам си противозачатъчни таблетки.
Синът ми не спира да пита:
– Какви са тези таблетки? Болна ли си? От какво? Защо са ти? А против какво са тогава?
Не издържам и изстрелвам истината:
– Против деца!
Синът ми с ужас в очите:
– Против нови… или против стари?
– Как се нарича тъжна чаша кафе?
Отговор:
– Depresso.
Те и в Германия имат дупки по пътищата, ама ги крият под дебел слой асфалт…
Била страшна суша и хората отишли при равина да се помолят за дъжд.
– Вярата ви е малко – казал той – затова няма да има дъжд.
– Как малко бe, я колко много хора сме се събрали!
– А къде са ви чадърите?
– Скъпа, какво има за вечеря?
– Пипер!
– Чудесно! Пълнен, печен?
– Не. Млян. Черен…
