Двама седят на стадиона и гледат финала на световното. Между тях свободно място.
Единият коментира:
– Кажи ми, кой купува билет за финала и не идва?
Вторият отговаря:
– Аз го купих за жена ми. Винаги гледаме заедно мачовете, но тя почина.
– Извинявай, не знаех… А защо не покани някой приятел или роднина да дойде?
– Всички са на погребението…
Жена оглежда критично напълнелият си мъж:
– Що не вземеш да тичаш, бе?
– Щото като хукна, няма се върна!
Двама габровци нахлуват при лекаря.
– От какво се оплаквате?
– Глътнах 1 лев…
– А вие?
– Ми лева е мой.
Почнах да изперквам. Вчера цял ден бях по пижама. Вечерта, когато отидох да си лягам се побърках да я търся…
– Какво работиш?
– Програмист съм.
– В коя фирма?
– Вкъщи – сменям програмите на телевизора!
– Мамо, мамо, мамо, мамооо, мамооооо, мамооооо, какво ядееееш?!
Майката:
– Валериан…
Видях,че жената се гримира, прави си прическа.
Питам я учудено:
– Къде отиваш?
– Никъде, просто се плаша като минавам покрай огледалото!
– През живота си така и не узнах що е то болест!? – казал 80-годишния бай Георги, собственик на ракиен казан.
Американците взеха прилепа и направиха Батман. Румънците взеха прилепа и направиха Дракула. Китайците взеха прилепа и направиха супа.
Половината от тази карантина ще излязат като супер готвачи. Другата половина ще излязат като алкохолици…!
В края на неделната литургия свещеникът пита:
– Колко от вас, братя и сестри, простиха на враговете си?
Всички вдигат ръце, освен една съсухрена жена:
– Аз нямам врагове…
– Това е доста необичайно. А на каква възраст сте, ако смея да попитам? – пита свещеникът.
– На 98 години съм.
– На 98 години ?! И нямате нито един враг?! Моля Ви, излезте, нека да Ви видят. И обяснете на всички как човек може да живее толкова дълго без врагове.
Старицата излиза отпред… и казва:
– Надживях ги!
Баща се прибира от работа, а на вратата го посреща с радост детето.
– Татко, здравей! Днес купи ли ми нещо?
– Не, миличък, днес нищо не ти купих…
Синът се обръща и си тръгва, минава покрай кухнята и хладно подхвърля на майка си:
– Иди да го посрещнеш, мъжа ти си дойде!
– Ще пийнеш ли по едно?
– Не мога, с колата съм.
– А защо не дойде пеша?
– Защото се опасявах, че ще закъснея и ще започнете да пиете без мен.
