Една баба е на градския пазар. Върви между сергиите и разглежда. Звъни й мобилният телефон. Тя го чува, изважда го от чантата, поглежда го, вижда кой я търси и без да натиска зелената слушалка, си го слага на ухото и казва:
– Иване, аз съм на пазара, кажи.
Телефонът продължава да звъни, тя го сваля от ухото, поглежда го отново и пак го слага на ухото:
– Иване, нали ти казах, че съм на пазара и тук е много шумно, не те чувам, ама ти ако ме чуваш, не ми звъни, скоро ще се прибера.
Телефонът продължава да звъни. Бабата ядосано го слага в чантата, където звъненето продължава, а тя ядосано казва: Казах ти, няма да повтарям!
Днес влизам в „Плод и зеленчука“, викам им:
– Искам едно кило череши!
И всички ме гледат с мазния респект!
Съпругата се обръща към съпруга си:
– Защо ли не отидохме на кино, ами дойдохме в театъра? Какви сме глупаци!
– Моля ти се, говори в единствено число!
– Добре де. Какъв си глупак!
През 9 морета в десетото, през 9 равнини в десетата, през 9 планини в десетата в една малка къщичка една баба отворила прозореца и казала:
– Б*х мама му, колко далече живея…
Връща се яко попийнал мъж, а майка му го посреща на вратата още и започва да нарежда:
– Виж се бе, майка, виж се на какво си заприличал, пияница такъв, за нищо не ставаш. Погледни само каква хубава жена имаш, какви хубави дечица сте си народили.
Майката продължава да нарежда и да се вайка.
Мъжът, олюлявайки се и фъфлейки с големи усилия проговаря:
– Така е, ама виж се ти, какво си родила?
– Скъпи, излизам да пояздя за около 2 часа.
– Знам, конят звъня вече три пъти.
– Мамо, може ли да нося сутиен?
– Не!
– Ама мамо, аз вече съм на 14!
– Не, казах!
– Моля те-е-е!
– Абе, сине, ти от дума не разбираш ли?
SMS-и…
– Здравей, какво правиш?
– Мисля…
– За мен ли?!
– Казах, че мисля, а не – че си губя времето!
Късно през нощта се чука на вратата на сарафин. Сарафинът отваря и го нападат двама. – Какво искате от мен? – Сто килограма злато! – А може ли да ви дам сто и пет? – Може! – Жено, злато мое, ставай, за теб са дошли!
– Имате ли книжка, сър? – Разбира се! – Ще трябва да я задържа! Карате с превишена скорост. – Моля ви, по-добре задръжте колата. Тя не е моя.
