Баба ми викаше:
– Стани, сине военен! Докат разберат, че си идиот, ша си майор! Докат са начудят кво да та праат – пенсионер…
В щаба на поделението получили новината, че на редник Петров е починал баща му. Началник-щабът нарежда на старшината:
– Старшина еди-кой-си, искам по деликатен начин да съобщите на редник Петров, че баща му е починал вчера.
– Тъй вярно!
Строил старшината цялото поделение в редица и им казва:
– На който баща му не е починал – две крачки напред!… Шшш, Петров, ти къде, бе?!
– Брат, извинявай за снощи, малко се напих!
– Кво малко бе, ти снощи рева за любовницата си пред жена си!
– Моето гадже е веган, протестър, геймър и еколог! – Той и моят е някакъв смотльо и няма пари, ама не мога да го кажа така готино като теб!
– Трябва да ти кажа нещо.
– И аз.
– Хайде на три: 1, 2…
– Обичам те!
– Имаш сопол!
– Защо се смееш?
– Разказвам си вицове на ум, и точно този не го знаех…
Между приятелки:
– Мими, колко гаджета имаш?
– Едно… и две наум.
Преди се притеснявах, че може да ме зарежат и забравят. Сега се опасявам, че може да ме запомнят и намерят…
Попитали програмист:
– Защо децата ви непрекъснато се карат?
– Несъвместимост между версиите…
– Скъпа, бизнесът на баща ми фалира!
– Знаех си аз, че тоя ще намери начин да ни раздели.
– Гледай Миме, какво пише тука: всеки път когато вдишвам и издишвам, умира по един човек…
– Ми нормално, като не си миеш зъбите…
– Господине, може ли да не псувате пред детето…
– Всъщност, аз чета какво ТО ми е надраскало на колата с… пирон…
– Мамо, мамо, тая манджа наистина ли не е развалена!?
– Яж, яж, утре е почивен ден!
Оженихме се, скромно: пръстени, подписване, целувки… Но, развода, изживяхме шумно: подаръци, приятели, салюти!
Прекрасно е да си тъп… Където и да отидеш – имаш свои хора.
На сватбата на приятели, побягна да лови букета. После се опомни и се върна. Да бяхте видели… погледа на мъжа ѝ.
Изобщо не се притеснявайте какво мислят хората за вас… Те, ако имаха акъл… щяха да мислят за себе си…
– Как се казваш?
– Стоян.
– А как ти викат?
– „Стоянеее, ела тука!“
