– Имаме нова кола! – хвали се Иванчо в училище.
– Каква е?
– Не знам. Не съм я виждал още. Баща ми цяла нощ я пребоядисва и пренабива номерата…
– Какво работиш?
– Занимавам се с лендскейп архитектура
– Т.е?!
– Багерист съм.
По принцип нямам нищо против да ходя на работа, но да чакам осем часа за да си тръгна – направо ме убива!!!
– Защо чиниите ви са счупени?
– Сбихме се.
– Защо диванът е счупен?
– Помирихме се…
Политиците ни са като крава на покрив на къща, гледаш и се чудиш как говедото е стигнало горе.
Събуждам се, гледам нещо не е наред! По-лошо, „Нещо не е наред“ също се е събудило и ме гледа!
Интервю. Интерюращият:
– Опишете се с две думи
– Може ли с три?
– Да.
– Мега, мега як.
– Марче, какво става с теб? Беше руса, сега си кестенява. Беше дебела, а сега си слаба…
– Аз не съм Мара.
– А сега и Мара не си…
Докато топката летеше към прозореца на директора, децата вече играеха на криеница…
Двама физици вечеряли в ресторант и разпалено обсъждали нещо по работа. Покрай тях минала млада жена с много ефектна фигура. Двамата физици дълго я гледали, след което единият възкликнал:
– Позволете ми да отбележа, колега, колко интересно групирани атоми…
Италиански бос на смъртния си одър вика сина си:
– Искам да вземеш за спомен от мен моя пистолет.
– Тате, аз очаквах да получа Ролекса ти. За какво ми е пистолет?
– Слушай, синко! Ще минат години, може да се случи, някой ден да се прибереш по-рано и да завариш съпругата си с млад любовник. И тогава какво?! Ще му кажеш колко е часа ли?
– Здравейте, с адвокатска контора „Рабинович- Брехер-Вайнштейн-Лидман-Кац и Иванов“ ли разговарям?
– Да, кажете!
– Искам да наема господин Иванов.
– Но защо точно господин Иванов!?
– За да успее да се промъкне в такава компания, трябва да е специален.
Ако някои хора знаеха с какви имена са записани в телефона ми, никога не биха звънели.
– Знаеш ли, Ванко е в болница!
– Не може да бъде! Вчера го видях, натискаше се с някаква блондинка.
– И жена му го видяла.
