close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

Мъж се прибира вечерта в къщата си, управлявана от изкуствен интелект.
– Алекса, запали осветлението!
– Аз съм Сири, коя е Алекса?
– Добре, Сири, запали осветлението!
– Викни си Алекса да ти го запали.

В аптеката:
– Едни успокоителни, моля!
– На капки или на хапчета?
– Не ме вбесявайте, госпожо…

– Ядене, платено от някой друг, не съдържа никакви калории!
Стара еврейска поговорка

– А бе, не ти ли се струва, че правителството ни мисли за идиоти?
– Даже нещо повече! Май са прави!

Две блондинки ги деляла една река… Едната провикнала на другата:
– Извинявай, как да мина от другата страна?
А другата отговорила:
– Ма ти си много тъпа ма, ти си от другата страна!

Още след сватбата, с моя се разбрахме. Един ден пазарува той, един аз. Така живеем вече 5 години, един ден пием, един ден ядем!

– Ех, жалко че на времето не слушах какво ми говореше баща ми!
– А той какво ти говори?
– Де да знам, не го слушах!

Учителка изпитва ученик.
– Разкажи урока.
Ученикът мълчи.
– Кажи поне името на урока!
Ученикът пак мълчи.
– Какъв предмет учим сега?
Ученикът мълчи. По едно време от задния чин се чува глас:
– Леле! Тая вещица го разхожда из целия материал!

Във всяка фирма има един, на когото всички разчитат, че няма да пипне нищо!

Само българите при покупка на лекарства не питат за страничните ефекти, а дали с тях може да се пие алкохол…

– Това не е мишка, сигурна съм. Няма опашка. Хамстер е!
От поддържката:
– Оххххх, добре! Кликнете с десния бутон на хамстера.

Начално училище. Час по математика. Учителката иска да обясни концепцията за безкрайност и пита учениците кое е най-голямото число. Малките мозъчета зацепват пред нелеката задача, само малкият Гошко вдига уверено ръка и отговаря с блясък в очите:
– Пет хиляди триста шейсет и шест!
Учителката, усмихвайки се:
– А добре де, а пет хиляди триста шейсет и седем не е ли по-голямо?
Жорето, пораженчески:
– Мамка му, а бях толкова близо…

Учителка пита малкия Петърчо:
– Имаш един лев. Баща ти дава още един лев. Колко пари имаш?
– Един лев. – отговаря Петърчо.
– Не знаеш да смяташ!
– А вие не познавате баща ми!