Тя му налива, а той побеснява повече.
– Включи телевизора…
– Донеси ми вестника…
– Налей ми още едно…
– Я включи лампата!
Тя отива и щраква ключа.
– Я сега я изключи… ха така!
– Я пак я включи…
– Я пак я изключи…
– Я пак включи…
– А бе, ти на кой сигнализираш ма?
Сутрин рано, като излизам за работа натискам звънците на всички комшии. Умните хора са казали – „споделена болка – половин болка!“
– Сине, как си? Изглеждаш ми много блед! И си отслабнал след сватбата – бузите ти са хлътнали! Тая изобщо храни ли те?!
– Мамо! Сватбата беше вчера!
В чата:
– Да се видим в 2 часа, пред Лидъл?
– Добре, а как ще те позная?
– Ще ме познаеш, аз съм мъж ти…
Когато се караме със жената, сме като рок група на концерт – започваме с новия материал и завършваме със старите хитове!
Психиатър пита своя позната:
– Как е мъжът ви?
– Докторе, но аз не съм омъжена!
– Мдааа, значи мъжът ви още е ерген.
На телефонно позвъняване с въпрос „Може ли да се обади майка ти или баща ти?” 7-годишно хлапе, чиито баща е адвокат, а майката – съдебен лекар, отговаря: – Няма ги. – А къде са? – Тате е в затвора, а мама в моргата.
– Докторе, говоря си сам! – Нормално, вътрешен диалог… – На френски си говоря, бе, докторе. Не мога нищо да си разбера!
– Съкровище, защо вечерята има странен вкус, какво си сложила вътре?
– Олио!
– Какво олио, слънчогледово ли?
– Не слънцезащитно, против загаряне.
Легна да полежа – заспивам!
Легна да почета – заспивам!
Легна да гледам ТV – заспивам!
Легна да спя – ееее няма заспиване!
– Пепи, ти бил ли си на море?!
– Да, ама бях много малък.
– Е колко малък си бил?
– Ми… натам съм бил в тате, а насам – в мама…
Преди няколко години един приятел ме пита:
– Какво правиш?
Аз отговорих:
– Цикля!
А той:
– Дам, и аз не знам къде се намирам?
А аз просто си циклех паркета!
