– Докторе, като изпия бутилка ракия, започвам да виждам мишки.
– Спри да пиеш!
– А не е ли по- добре да си взема котка?
Строителен работник към жена си:
– И между другото ти знаеше ли, че Виетнам се намирал толкова близо?
– Е как така близо? Колко да е близо?
– Ами на работата имаме един виетнамец и той всяка сутрин пристига с колело.
– Това е вашият първи ПСР тест, нали?
– Да, как познахте?
– Интуиция.
– Мога ли да се обличам?
– Разбира се.
– Здрасти! Нарочно не писах толкова дълго, за да ти домъчнее силно за мен! Как си?!
– Вече съм женен. Имам и деца…
Неразбирането на причините за женската обида не освобождава мъжа от отговорност.
– Госпожице, позволете ми да ви помогна.
– О не, благодаря. Чантата не е тежка.
– Аз не за чантата, пластичен хирург съм.
– След колко време ще е готова поръчката ни?
– Не знам точно.
– Кажете ориентировъчно.
– Ориентировъчно.
Реших да се развихря в кухнята. Сготвих мусака и исках да направя таратор. В хладилника обаче имаше само уиски, сода и лед. Направих таратора с наличните продукти. Опитах го, мммммм, чуден! Вечерта като сервирах на мъжа ми той ми каза, че съм най-прекрасната жена на света и се обади на любовницата си, за да я информира, че къса с нея.
Съседът ми има Хилти, а аз цигулка. У тях ремонтът все ще свърши, изкуството обаче е вечно…
Звъни телефона на костенурката:
– Да?
– Ти си тъпачка!
И така цяла седмица. На костенурката и писнало. Много се ядосала. Оплакала се на таралежа.
– Вместо „да“, следващият път кажи „ало“.
Звъни телефона пак.
– Ало?
– Костенурката ли е на телефона?
– Да.
– Ти си тъпачка.
В Перник, звъни телефонът в районното:
– Полицай Петров, докладвам за битов инцидент, жена измила пода, а мъжът ѝ влязъл с кални обувки.
– Е, и?
– Убила го на място с пет удара в главата!
– Трупът заснет ли е, отпечатъци?
– Не, чакаме в коридора да изсъхне пода…
– Докторе, имам мигрена.
– С какво изкуство се занимавате?
– С никакво, шлосер съм…
– Значи нямаш мигрена, а просто те цепи кратуната!
