Умрял един човек и попаднал в Рая. Гледа той наоколо – музика, фонтани, цветя, ангелчета. Поживял си известно време, но страшно му доскучало. Отишъл при управата и попитал:
– Абе тук страшна скука, няма ли ракия, мацки…?
– Аа, господине тия неща в Ада. Ако искате да отидете там за малко ви се разрешава.
Отишъл човека в ада, и там – ракия, мацки … Било му гот. Ходил така няколко пъти до Ада, но му омръзнало все за малко и все да иска разрешение. Накрая помолил да го пуснат за постоянно в Ада. Пуснали го. Пристигнал пред адските вратите и го посрещнал един намръщен дявол с куп бумаги.
– Аа, ти си новия, нали? Я да видим- погледнал в хартиите – а, да – трети ред, четвърти казан!
– Ма, нали такова, ракия, мацки…?!
– Господине, моля ви се, не бъркайте туризма с емиграцията!
Когато той й предложи да се срещнат, тя падна от стола, скача на леглото,
15 минути бяга из апартамента от щастие и накрая отговори: „Ще си помисля…“
– За какво е гравитацията?
– За да не окендзаме и Космоса!
– Какви са резултатите, докторе? !Ще мога ли отново да имам деца?
– Да, разбира се! При условие обаче, че не ревнувате жена си.
„Фън шуя“ го разбирам да си слагаш лаптопа там, където е най-силен
уай-фая на комшиите…
Между блондинки:
– Ще боядисам косата си черна.
– Защо?
– За да поумнея.
Започнах износ за Китай. Изпратих първата партида от един млн. броя. Получих имейл:
„Благодарим ви за мострите, очакваме пратката!“
Бабичка на преглед при доктора.
– Бабке, нещо сърцето ти е поотслабнало… Къде живееш, на кой етаж?
– В блок, на осмият етаж.
– Ааа, известно време няма да използваш стълбището, когато се прибираш у дома.
И след три месеца на контролен преглед.
След три месеца:
– Бабке, супер си! Сърцето ти е като на атлет. Вече ще можеш да се качваш по стълбите.
– Уу, жив да си докторе, че ми се разказа играта да се катеря по улука до 8-мия етаж…
Двама габровци решили да правят орташка баница, да им излезе по-евтино. Събрали се, единият донесъл рецептата, а другия тавата…
– Дадох на кучето си да опита бира! Сега всеки ден му давам, пропи се…
– Не му давай тогава!
– Не мога, почва да хапе!!!
Вървя си със супер настроение по улицата и изведнъж ме спират две ченгета:
– Тръгвай с нас за свидетел!
И тук чувството ми за хумор ме подведе:
– Що, да не се жените?
– Къде са ви шили палтото?
– В Париж.
– Това далече ли е от Пловдив?
– 2500 км.
– Гледай ти, колко забутано, а как хубаво шият!
Всички ми пожелават, да се оженя за богата жена. Пожелайте ми богатство, не ми трябва посредник между мен и парите.
– Пияна ли си?
– Не съм.
– Но не си и трезва ?
– Не.
– Тогава каква си?
– Таман съм си…
