Жена звъни на Бърза помощ:
– Помощ, мъжът ми по погрешка пи бензин и вече два часа тича из двора!
– Спокойно, госпожо, като му свърши бензинът, ще спре.
В лекарски кабинет, някъде из Сибир:
– Ето, това е за нерви, това е срещу депресия, а това – за общо възстановяване!
– Ъъъъ… докторе… друго, освен водка нямаш ли?
Последен изпит. Студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме.
Студентът пита ядосано:
– Знаете ли кой съм аз?
– Не знам и не ме интересува! – отговаря професорът.
– Супер! – казва студентът, пъха листа си някъде по средата на купчината с изпитните работи и излиза от залата.
– Ти си алкохолик! И баща ти и дядо ти! Дяволско семейство…
– Предпочитам думата „Династия“.
На градския площад, Иванчо размахвал наръч вестници. И крещял с пълно гърло:
– Крупна финансова далавера! Петдесет човека – измамени!
Петдесет човека – измамени!
Някакъв чичко се заслушал в думите му. После тикнал в свободната ръка на хлапето два лева:
– Я дай един вестник! Човек трябва да внимава за тия неща! Щото, всеки може да го замъкне с пари, преди се усети!
Когато получил печатното издание, оня взел да го прелиства още на място. Гледал тук, зяпал там, пък – накрая възкликнал:
– А, бе, малкия! Тука не пише нищо по тоя въпрос, бе!
Иванчо размахал вестниците и закрещял:
– Крупна финансова далавера!
Петдесет и един човека – измамени! Петдесет и един човека – измамени!
Художник модернист е на почивка в хижа в планината. Събужда се сутринта, отваря прозореца и поглежда навън. А навън е пролет, прекрасно утро, слънцето е изгряло, поточето ромоли под прозореца, пчелички жужат наоколо, чува се песента на птичките, а в далечината на тучна зелена ливада овчарче подкарва овцете на паша. Небето е кристално синьо с малки пухкави бели облачета. Художникът гледа всичко това и си мисли…
– Баси кича…!
– Моето гадже е веган, протестър, геймър и еколог!
– Бе то и моят е нек’ъв шушляк и нема кинти, ама не мога да го кажа така готино като тебе!
Свети Петър разпределя „новодошлите“:
– Ти женен ли беше?
– Да.
– В рая!
– А ти?
– Да.
– В рая!
– Ти?
– Три пъти.
– В ада!
– Ама, Свети Петре…
– Няма ама! Раят е за мъченици, не за идиоти!
Ако не ти пиша, като съм се напил, да знаеш всичко е свършило!
– Скъпа, тия яйца колко време вече ги вариш?
– Един час. Що?
– Не е ли време вече да ги свалиш от котлона?
– Не, още не са омекнали…
