Жена буди мъжа си:
– Хайде, Пешо, ставай….
Той се събужда и уплашен пита:
– Кво ма, пак ли?!
– Не бе, време е за работа.
Мъжът радостно:
– На работа, на работа…!
Майка към дъщеря в деня на сватбата:
– И запомни добре, дъще, недей да спориш с мъжа си. Направо започвай да ревеш.
Пищна наша блондинка лежи на плаж в Гърция. Към нея се доближава местен гларус и галантно се представя:
– Христос Василакис!
След кратък размисъл… Дамата:
– Bоистина Василакис!
– Преди сватбата ме уверяваше, че можеш да умреш заради мен.
– Офф… Айде… Донеси вечерята…
– Как бихте формулирали понятието „деца“?
– „Деца“ са 3-то поколение, което 2-то предоставя за отглеждане на 1-то поколение.
– Знаеш ли, старият Айнщайн е бил много прав! Всичко е относително.
– Какво имаш предвид?
– Това, че тези сто лева за които съпругата ми не знае, за мен са много повече от хилядата, които и дадох.
Мама отива да прибере Иванчо от детската градина. Качва се на първия етаж и вижда врата с табелка „Добри деца“. Поглежда в стаята, но Иванчо не е там. Леко смутена се качва на втория етаж, а там табелката е с надпис „Лоши деца“. Мама е вече малко разстроена, поглежда вътре, но за свое учудване Иванчо го няма и в тази стая.
Мама, сериозно натъжена, се качва на третия етаж. Там табелка „Много лоши деца“. Съвсем разстроена поглежда вътре, но и там го няма нейният ненагледен. Напълно отчаяна и никаква, мама се качва на последния етаж, а там, на вратата, табелка „Иванчо“.
Баща разказва:
– Тренирам сина си на бокс, за да може да се отбранява, като порасне.
– А ако срещне някой много по-силен от него?
– И затова съм помислил. Освен бокс тренира и бягане с препятствия.
– Извинете, но не можем да ви приемем на работа! Вие нямате опит!
– Аз и желание нямам…
Момченце слуша опера и накрая заявява:
„На нас в детската градина ни се карат, ако викаме така!“
Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче:
– Не! Недей! – впуска се тя към него
– Защо? – пита хлапето
– Ами… Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане – ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма…
– Няма да излязат.
– Защо?
– Тях вече ги изядох!
Оптимистът:
– Чашата ми е наполовина пълна!
Песимистът:
– Чашата ми е наполовина празна!
Реалистът:
– Глупаци, айде вземете си най-накрая нормални чаши!
