close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

В клиниката… Ръководителят:
– Ето ви сметката за предстоящото лечение… Парите предварително…
Пациентът:
– И ако лечението не помогне, ще върнете ли парите обратно?
Ръководителят:
– Защо ти трябват пари на онзи свят?

Ако не си миеш чиниите след ядене, рано или късно започваш да ги миеш преди ядене. – Ергенска мъдрост

Пернишка маршрутка. Качва се млада майка с 5-6 годишно момченце. Детето мрънка:
– Мамо, купи ми банани! Купи ми!
– Нямам пари – казва майката.- Няма да ти купя!
– Ако, не ми купиш банани, ще кажа на тати как целуваше, по корема чичо Васил!
След такава заплаха, цялата маршрутка избухнала в неистов смях. На първата спирка майката, цялата червена задърпала детето да слизат. Шофьорът на маршрутката и подал два лева и и казал:
– Ето, да купиш банани на този разбойник!
А, отзад се обадил един младеж:
– А, бе ти да не си чичо Васил?
Отново неистов смях…

Един студент влязъл в луксозен ресторант:
– Шефе, донеси една филия хляб и една чаша вода!
Сервитьорът отговорил:
– Господине, тук е престижно заведение! Желателно е поръчката Ви да е по-голяма!
Студентът кимнал:
– Прав си брат! Веднъж се живее! Донеси ми пет филии хляб и една кана вода!

– Мило, сънувах, че си купувам ботушки за 500 лв.
– Спи, спи докато намериш по-евтини!

– Брат, поръчах си книгата „Как да се предпазим от онлайн измами“.
– Супер! Интересна ли е?
– Не ми я доставиха…

– Отидох на психиатър.
– И кво вика?
– Що чак сега, бе…

Върви момиче и пише ли, пише по телефона.
Препъна се. Падна!
Много лошо се удари.
Лежи си.
И си дописва.

– Мамо, Дядо Коледа знае ли, какво е Плейстейшън 5?
– Ти Плейстейшън ли искаш?
– Да!
– Дядо Коледа не съществува…

– Тате, тате, някой звъни на вратата вече 30 мин. защо не отваряш?
– По-добре 30ст. сметка за ток, вместо 30 лв черпене.

Тренировка по лека атлетика. Треньорът е бесен и крещи на новия си възпитаник.:
– Абе, ти не разбра ли, че тук тренираме троен скок…?! Че трябва да скочиш 17 м. на три пъти, а не като тебе -… отведнъж…!

Центърът на Враца, офис на банка. На входната врата застава млад юнак, пред погледа на охранителя на банката хваща дръжката на вратата и дърпа. Нищо. Започва да дърпа още по-силно. Голям зор, тегли яко, вените по ръцете му изпъкват. Охранителят стои до него и кротко си пали цигара без да му обръща внимание. Момъкът запъва крак на стената и дърпа с две ръце… По едно време се ядосва и блъска вратата навътре – тя се отваря… Поглежда към охранителя и казва нервно:
– Абе, пустиняк! Оти ми не каза, че требе да бутнем бре!?
– Прощавай, баче! Я си мислех, че ти требе дръжката.