Иван печели на месец по 800 лева. А съпругата му, Валя, харчи на месец по 3000 лева.
Въпрос:
– Знае ли Иван за съществуването на Антон?
И така деца, прочетохте ли „Под игото?“
Всички мълчат, само Иванчо нервно барабани с пръсти по чина:
– Ама госпожо, трябваше ли да го четем?
– Да, Иване! През ваканцията, трябваше да прочетете „Под игото“.
– Мамка му! А аз го преписах…
Бригадир към ВиК работници:
– Вие засега копайте тук, а аз ще проверя къде трябва!
– Скъпи, гледам „Красавицата и звяра“.
– И?
– И ако ти беше звяр, пак щях да те обичам!
– Е, то и ти ако беше красавица щях да те обичам…
– Комшу, много си разпуснал щерка си, бе! Вчера се прибра в три часа сутринта. Беше кьоркютук пияна! И така се смееше и крещеше, че събуди целия блок! А я виж моята дъщеря. И тя беше ходила на купон, вярно – беше се почерпила с алкохол… Обаче в девет часа вечерта си беше вече в къщи. И то – без да вдига никаква гюрултия!
– Така е, съседе, вярно е! Обаче, ти забравяш една малка подробност! Моята щерка се прибра вкъщи сама. А твоята я донесоха приятели!
Най-големият ми страх е, че ако умра, мъжът ми ще продаде всичките ми чанти и обувки на цени, на които съм му казала, че съм ги купила…
Джеймс Бонд бил извикан в кабинета на шефа си:
– 007, изпращам те на почти смъртоносна мисия! Значи, заминаваш за Москва. Проникваш в централата на КГБ. Промъкваш се в кабинета на шефа. Там, в сейфа има една тънка папка. Трябва да ми я доставиш на всяка цена! Имай предвид, че по оградата тече ток, в двора са пуснати свирепи кучета, а охраната стреля на месо без предупреждение! Действай!
Само след два дни, агентът се появил отново в Лондон. Подал една тънка папка на шефа си и се усмихнал:
– Заповядайте, сър!
Онзи изпаднал в екстаз:
– За Бога, Бонд – ти си свръхчовек! Но как успя да се справиш с всички препятствия?
007 махнал небрежно с ръка:
– Нямаше никакви препятствия! Шефът на КГБ ми я даде доброволно!
Началникът му се опулил:
– Ама, как така?! Какво точно ти каза?
Бонд отговорил:
– Точните му думи бяха:
„Вземай, бе, вземай! Ти, на мене – толкова дебели папки си ми носил. Та аз, за една тънка ли ще го правя на въпрос?
Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес, назначава младо момиче за секретарка. За да я въведе в естеството на производството на сладкарски изделия, с каквито междувпрочем се занимавал, я заразвеждал из цеховете и заобяснявал:
– Тук се подготвя тестото за кроасаните.
– Иииии, баси якото… – изцвилила възторжено ефектната блондинка, с гръдна обиколка колкото на средно голяма летяща чиния и крака дълги като извинение на изневеряващ мъж.
– А тук се приготвя сладоледа.
– Иииии, баси якото…
– Това е цехът за опаковки.
– Иииии, баси якото…
Еднотипната реакция леко подразнила шефа и той попитал:
– А освен „Иии, баси якото…“ друго можеш ли?
– Да, правя хубави св*рки.
– Иииии, баси якото…
