Две мутри си говорят:
– Абе, кой ден сме днес?
– Е, де да знам, те вечно ги сменят дните.
На интервю за работа:
– Защо напуснахте предишната си работа?
– Фирмата се премести в нов офис, но не ми казаха къде е той…
Катаджия спира нарушител:
– Вие минахте на червено.
– Аз съм прокурорът на града.
– Ясно, разбрах – ще накажем светофара!
Майката на един третокласник казала на стария си баща:
– Тате, знаеш ли, че твоя внук е вундеркинд?
Оня се намусил:
– Хич не ми го хвали! Нали му гледах тетрадките по математика. В трети клас стана вече, а още пише с ченгели!
Внукът обяснил търпеливо:
– Дядо, това не са ченгели! Това са интеграли!
Колкото повече се отдалечаваш от понеделника, толкова по-близо е следващият…
Един старец отишъл на лекар и се оплакал:
– Докторе, чувствам се много отпаднал. Нещата май отиват на зле!
Онзи го успокоил:
– Няма страшно, дядо! Трябва само да си промениш навиците! Остави го малко тоя телевизор! Излизай в парка на чист въздух! Не яж сланина и туршия! Наблегни на пресни плодове и зеленчуци! И най-важното – пуши само пет цигари на ден! Ела другия месец пак на консултация!
Когато определеният срок изтекъл, старецът отново дошъл в поликлиниката. Лекарят го попитал:
– Какво става? Спазваш ли моите съвети?
Възрастният пациент въздъхнал:
– Какво да ти кажа, докторе… Да оставя телевизора беше лесно. Само глупости дават по него. С разходките в парка не се затрудних. Той е на една крачка от блока ми. Сланината и туршията не ми липсват. И се наслаждавам на пресните плодове и зеленчуци. Обаче, тия пет цигари на ден за малко да ме убият, бе, братче! Що ме караш да пропушвам на 95 години?
Алармата крещеше не защото прозорецът на колата беше счупен, а прозорецът беше счупен, защото алармата крещеше.
Тя разбра, че е остаряла, когато към надписите в асансьора почнаха да добавят… „леля“.
Всеки ден жена ми ми вика:
– Скъпи, сложи червената престилка и измий съдовете!
– Скъпи, сложи червената престилка и приготви обяд!
– Скъпи, сложи червената престилка и почисти!
– Скъпи, сложи червената престилка, изглади дрехите!
– И ти к’во?
– След три години и казах – „Край, писна ми с тая червена престилка! Искам синя…
Време е да помислиш за бъдещето си! Сложи 100 лева в джоба на зимното си яке!
– Мамо, ти вика ли ме?
– Не.
– Тате, ти вика ли ме?
– Не.
– Дядо, бабо, а вие викахте ли ме?
– Не.
– Тогава ще попитам по друг начин: ние днес въобще ще ядем ли?
Габровче:
– Тате, искам домашен любимец!
– Нали имаше въшки миналата година!
