Малката ми дъщеричка дотича много развълнувана при мен и ме попита:
– Тати! Тати! Познай на колко годинки ще стана през юни?
Аз ѝ отговорих:
– Не знам, принцесо. Ти ми кажи.
Тя се усмихна до уши, вдигна си ръчичката и ми показа четири пръстчета.
Вече три часа полицията е тук, а тя все още не казва, къде ги е намерила…
– Тате, искам куче!
– ЖИВОТНО вкъщи, никога! Забранявам!
– А мама?
– За майка ти съм направил изключение.
– Земя, земя, тук машина 57. Мейдей, мейдей. Снижавам за аварийно кацане. Освободете пистата и разкарайте трафика!
РВД диспечерката:
– Тъй ли? А кой ме заряза и избяга при оная рижавата Нина? Летището е затворено и не приема.
Пилотът:
– Светле, стига си се майтапила. Единият двигател прекъсва и на всичко отгоре ми свършва и горивото…
– Аз казах ли ти, че ще ми паднеш?
– Баща ти у вас ли е?
– Не, отиде на море.
– Ама на почивка ли?
– Не, с мама.
У Северозапада:
– Свободна ли си за следващия танц?
– Да.
– Ще ми вардиш ли ракията?
– Хайде да си говорим за любов!
– Добре. Ти обичаш ли пържоли!
В обредния дом:
– Приемаш ли тази жена за своя законна съпруга, да я обичаш в радост и тъга, докато смъртта ви раздели?!
– ДА!
Служителят огледал булката и с въздишка, отново към младоженеца…
– За последен път ще те попитам…
– Защо жените не обичат дъжда?
– Защото им връща лицата към фабричните настройки.
– Искате ли да говорите с похитителите на жена ви?
– Да, моля.
– Застанете пред камерата! Говорете!
– Забравили сте тук майка й, изроди долни!
Това, което една жена може да види с крайчеца на окото си, не може да се види и на ядрено-магнитен резонанс.
Разговор в чата:
– Семейна ли сте?
– Понякога. А Вие женен ли сте?
– Да, ама не много.
Истината вместо в очите е най-добре да се казва по телефона… най-вече заради здравето на зъбите.
Една блондинка отишла на погребение. По някое време, към нея се приближил случайно минаващ човек и попитал:
– Прощавайте, кой е покойникът?
Блондинката отговорила колебливо:
– Не съм много сигурна… Но мисля, че е тоя, дето е в ковчега!
