– Ало! Имам проблем с компютъра.
На монитора ми пише, че не разпознава принтера.
– И Вие какво направихте?
– Обърнах монитора към принтера, за да го види и разпознае.
И пак не го разпознава. Какво да правя?
– Посочете му го с пръст.
От всичко което говорите на една жена, тя чува само това, което иска да чуе. Дори и да не сте го казвали!
– Какво правиш?
– В леглото съм. Ям шоколад.
– Какво ще направиш ако дойда в леглото при теб?
– Ще скрия шоколада.
– Иванчо, баща ти бие ли те?
– Ние сме десет братя, аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
– Край! Не искам повече да сме приятели!
– Защо така, брат?
– Защото осъзнах, че имам за приятел – психопат без никакви задръжки. Индивид, който решава всичките си проблеми с агресия. И при най-малкия повод прибягва към насилие!
– Сега – защо ме провокираш? Какво искате всички от мене, бе? Вече нямам място на двора да закопавам труповете, еееей!
– Господи! Кажи ми, че се шегуваш!
– Ха-ха-ха! Шегувам се, разбира се! Имам още мнооогооо място!
– Мило, едно пиленце ми каза, че не можеш да готвиш.
– Да, бе… И кое е това пиленце?!
– Ами това… суровото… в супата.
Пуснах нова игра на компютъра – риболов. Сложих я на максимална трудност и два часа тъпо висях пред компа – не кълвеше.
– Имате ли ефикасни хапчета за възбуждане на жени?
– Не, отсреща!
– Ама… там е златарски магазин!
– Именно!!!
– Скъпи, помниш ли как хубаво си живеехме едно време?
– Да, скъпа… Ти при майка си, аз – при моята…
– Тате, тате, циркът дойде!
– Не, тати… Това са абитуриентки.
– Тате, защо, жените не са ходили в казарма?
– Ти представяш ли си майката ти с калашник?
– Какви супи предлагате?
– Имаме само „Селска супа-топчета“.
– Но това не са ли две супи?
– Вече е една. Трябваше ни тенджерата…
Идват тумба китайци при фотограф за паспортни снимки, тоя ги гледа, гледа, вика си – „абе какво ще оправям 50 снимки после, като ще са все еднакви“, така че направил една и разпратил по едно копие на всичките. На следващия ден един един китаец идва леко опулен и фотографа го пита:
– Какво има, не сте Вие на снимката ли?
– А, не, аз съм си, ама много странно – такава фланелка нямам.
– Истински мързел – това е да изсипеш чувал с картофи на двора, после да чакаш земетресение да ги насади и после да се надяваш на още едно, че да ти ги извади…
