Стоят двама варненци на вълнолома и се любуват на морето. Изведнъж от морето се чуват викове help, help, help me, help!!!
Единия казва на другия:
– Виждаш ли, докато всички варненски деца се учат да плуват, тоя кретен е учил английски.
49% от нещастните случаи се случват след думите „Виж как мога“, а останалите 51% след „Глупости, виж как трябва“.
Надпис в лекарски кабинет:
– Който си е поставил диагноза по Google, но иска второ мнение, може да погледне в… Yahoo.
– Знаеш ли вица за кораба с 200 адвоката на борда, който потънал?
– Не.
– То и аз не го знам, но много добре започва…
– Скъпи, заминавам за седмица при нашите. Нещо за теб да направя?
– Не, това е напълно достатъчно!
В магазина:
– Извинете, имате ли крокодилски ботуши?
– Имаме. Кой номер носи крокодила?
– Тате, какво е футбол? – Не знам, сине. Ние гледаме А група.
Ако полицай те попита, дали си употребявал наркотици през последните 24 часа, не е добра идея да си погледнеш часовника в този момент.
– Докторе, може ли без заобиколки!
– Свети Петър съм.
Учителят казал на учениците:
– Всички олигофрени да станат.
Никой не станал. По едно време станал Иванчо.
Учителят попитал:
– Защо стана?
– Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
– Моше, ти знаеш ли ,че Исак бил пед*раст?
– Ааа, не знаех, значи взима пари и не връща, а?
– Не беее, в добрия смисъл на думата.
– Виж го нахалника! Не ме слуша изобщо! – оплаква се майката на бащата.
Бащата се обръща към сина си:
– Ти си бил много нагъл бе! Да не мислиш, че си с нещо повече от мен?
Тия всичките „дневни“ и „нощни“ кремове са абсолютна измама. Не е възможно един крем да знае колко е часът?!
– Аз съм на диета!
– Отдавна ли?
– Вече час и половина.
– Да резултата се вижда.
– Наистина ли?
– Ми да, имаш гладен поглед!
Господи, не се моля за себе си, а за мама! Прати и господи красив, умен и богат зет!
Семеен скандал.
Кире:
– Злато, престани да ме обвиняваш за неща, които не съм извършил, че ми подхвърляш страхотни идеи!
Умират поп и шофьор. Бог ги посреща. С най-големите почести се оказва шофьорът.
Попът се почувствал засегнат:
– Господи, защо така… цял живот съм Ти служил?
Господ:
– Защото докато ти проповядваше всички спяха… а докато той караше, всички се кръстеха.
