– Чу ли, бре? Георги убил змея!
– Ай стига, бе! И сега какво?
– Ми, сега е вдовец…
– Ало, братле, ние се движим зад теб! Погледни в огледалото, виждаш ли черната Х-5-тица?
– Сериозно? Да!
– Ние сме след нея в маршрутката…
– За какво ви е този чадър?
– Ами ако изведнъж завали?
– За пръв път виждам човек, който го е страх от дъжд в закрито помещение!
– Мен не ме е страх, имам чадър!
– Иване, помни, че животът е като каране на колело: ако ти е трудно, значи се движиш напред!
– Съдейки по всичко, карам без седалка и по павета…
– Извинете, вън пише, че е забранено влизането с кучета…
– Да, така е!
– Демек, да вляза с магарето няма ядове?
– Тате, тате, а как се е казвала тъщата на Адам?
– Той не е имал тъща. Той е живял в рая!
– С какво се занимаваш?
– Аз съм уличен продавач.
– Я, колко интересно! И по колко върви една улица напоследък?
Един рибар хванал русалка, поогледал я, поогледал я и я хвърлил обратно. Колегата му възкликнал:
– Защоооо?!
– А как? – отвърнал първият.
Мъж коси тревата в двора си, неговата красива съседка излиза от къщата си, отива направо до пощенската кутия, отваря я, затваря я с трясък и ядосана се прибира обратно в къщата. След малко, тя излиза отново, отива до пощ. кутия, отваря я, тряска я отново и разгневена се прибира в къщата си.
Мъжът тъкмо приключва с косенето, когато отново вижда съседката си как излиза ядосана от къщата си, отива до пощенската си кутия, отваря я и я затваря с трясък. Мъжът, учуден от поведението и, решава да я попита:
– Какво става, проблем ли има някакъв?
А тя отвръща:
– Да има! Тъпият ми компютър постоянно ми пише, че имам поща…
Невероятно но факт:
– Жената няма да обърне внимание на мъж, легнал на пейка в парка… но съвсем друго е, ако той е легнал с обувки на дивана…
– Кво ша пиеш? Водка или коняк?
– Аз противоречие не виждам!
Заекът и Мечокът били стари приятели. Един ден им станало скучно и решили да разведрят обстановката:
– Хайде да играем на хеликоптер бе?
– Добре, как се играе?
Мечо грабнал Зайо за ушите, навил ги сякаш изстисква мокра дреха и го хвърлил нагоре. От въртенето, ушите му се разпляскали във въздуха… Играли тази игра няколко дни и Зайо търпял, но накрая му писнало. Не издържал и казал на Мечо:
– Сега е мой ред!
– Добре! – съгласил се Мечо.
– Обаче, искам да затвориш очи!
– Добре!
Тогава Заекът извадил една права лопата и ударил с всичка сила мечката по главата.
– Ааааааааа… – изревал Мечо.
– Няма „Аааааааа!“ Да си се пазил от перките…
