– Мили, подай ми бебето!
– Чакай, нека да заплаче.
– Защо да чакам да заплаче?
– Не мога да го намеря!
– Докторе, като изпия бутилка ракия, започвам да виждам мишки.
– Спри да пиеш!
– А не е ли по- добре да си взема котка?
– Здрасти! Нарочно не писах толкова дълго, за да ти домъчнее силно за мен! Как си?!
– Вече съм женен. Имам и деца…
– Госпожице, позволете ми да ви помогна.
– О не, благодаря. Чантата не е тежка.
– Аз не за чантата, пластичен хирург съм.
Реших да се развихря в кухнята. Сготвих мусака и исках да направя таратор. В хладилника обаче имаше само уиски, сода и лед. Направих таратора с наличните продукти. Опитах го, мммммм, чуден! Вечерта като сервирах на мъжа ми той ми каза, че съм най-прекрасната жена на света и се обади на любовницата си, за да я информира, че къса с нея.
Звъни телефона на костенурката:
– Да?
– Ти си тъпачка!
И така цяла седмица. На костенурката и писнало. Много се ядосала. Оплакала се на таралежа.
– Вместо „да“, следващият път кажи „ало“.
Звъни телефона пак.
– Ало?
– Костенурката ли е на телефона?
– Да.
– Ти си тъпачка.
В Перник, звъни телефонът в районното:
– Полицай Петров, докладвам за битов инцидент, жена измила пода, а мъжът ѝ влязъл с кални обувки.
– Е, и?
– Убила го на място с пет удара в главата!
– Трупът заснет ли е, отпечатъци?
– Не, чакаме в коридора да изсъхне пода…
– Докторе, имам мигрена.
– С какво изкуство се занимавате?
– С никакво, шлосер съм…
– Значи нямаш мигрена, а просто те цепи кратуната!
Съседът ми има Хилти, а аз цигулка. У тях ремонтът все ще свърши, изкуството обаче е вечно…
Във влака пътува млад и хубав грузинец. Чете вестник. В купето се настанява добре облечена, атрактивна млада жена. Грузинецът не и обръща никакво внимание. След малко тя го заговаря, предлагайки му бисквитки. Грузинецът любезно и отказва и продължава да чете вестника. Жената се опитва отново да му привлече вниманието, предлагайки му и чай. Отново отказ и никакво внимание от страна на грузинеца. Тя се вбесява, набързо се съблича и наметната само с халат, ляга на отсрещната кушетка. Минават 10 минути… Тя вече много възмутена се обръща към грузинеца:
– Ама вие да не сте луд? Вие сте млад и хубав… нима аз не съм привлекателна и атрактивна за Вас?
Той бавно и прилежно сгъва вестника и поглежда към жената.
– Мдааа. Още веднъж се убеждавам, че татко беше прав! По-добре 20 минути да потърпиш, отколкото 2 часа да уговаряш!
– Ама вие вземате подкупи!!!
– Глупости сега… Подкупи… Само бонбони и коняк… Дреболии…
– Аха… Значи три тира с коняк Hennessy и два тира с бонбони „Мерси“ са дреболии?
На фитнес ходят хора, които са разбрали, че не могат да очароват хората с харизмата си!
