Шеф към новоназначената секретарка:
– Не очаквах, че сте толкова мързелива! Поне вдигайте телефона, когато звъни!
– Какъв смисъл има да го вдигам, шефе? Те само Вас търсят…
Снощи така се наковах, че докато залитах към бара, за да си поръчам още едно питие, спечелих не’къв конкурс по танци.
При зъболекаря:
– Докторе, нима хелият ще премахне болката?
– Не, но ще викате много смешно…
– Како се викаш?
– Мија.
– Скратено од?
– Змија…
Само българин може така:
– Свърши му шампоана, сложи малко вода и изкарва още една седмица…
– Млада госпожице, може ли да ползвам копирния Ви апарат?
– Ама разбира се! Какво трябва да се копира?
– Моето ДНК…
– Господин Генерал, храната няма да стигне за всички!
– Значи ще ядем след битката, редник!
Мъж и жена блъскат колите си доста лошо. И двата автомобила са много пострадали, но на мъжа и на жената нищо им няма. Те излизат от колите и жената казва:
– И така… Ти си мъж, интересно… Аз съм жена. О, боже, погледни колите ни! За нищо не стават. Добре че ние не сме ранени. Знаеш ли, това може би е знак от съдбата, че е трябвало да се срещнем и дори да се сприятелим! И да се влюбим и да живеем щастливо до края на живота си!
Мъжът е поласкан от това внимание, вероятно и от хубавата жена, която е пред него, и казва:
– О, да, напълно съм съгласен с теб!
– Да, да, наистина е знак! – продължава жената.
– Защото не само че ние сме добре, не само че колите ни са на пихтия, ами и бутилката вино, което носех, е съвсем здрава! Това е съдба! Трябва да пием и да отпразнуваме нашата щастлива среща!
Тя подава бутилката на мъжа, той с готовност я отваря, изпива половината и и я връща. Тя я взима, запушва я и му я подава отново. Той е учуден:
– Ти няма ли да пиеш?
Тя отговаря:
– Не, мисля да изчакам да дойде полицията…
Когато бях малък, изобщо не очаквах, че ще стана умен, красив и преуспял мъж… И излязох прав.
– Ще умрете самотен в мизерия и ще страдате жестоко.
– Извинете не Ви чух, какво казахте?
– Казвам, че исканият от Вас кредит е одобрен. Подпишете тук и тук…
Най-голямата лъжа на българина:
– И без пари да ми го дават, няма да го взема!
– Съседе, по кого викаше жена ти вчера?
– По кучето.
– Бедното кученце! Жена ти му крещеше, че ще го изгони на улицата и ще му вземе ключа.
– Ти любопитна ли си?
– Кой? Аз? Не! Защо?
