– А бе дядо, ква е таз твойта дъщеря?! Три месеца откакто сме заедно и роди!
– Сорта им е такъв, бабата роди на петият ден!
– Взехте ли си прасе за Коледа?
– Да…
– Колко кг е?
– Не знам…Женско е – не ще да се качи на кантара…!
Неписан закон:
– На вниманието на шофьорите!!! Когато влезете в чуждо село, с предимство е този който е от селото.
– Струва ми се, че след вчерашния празник умирам!
– Как ли пък не! Че ти изпи почти всичката ракия!
– Кво значи „почти?“ Къде има още?
Влиза Георги в кабинета на шефа си, чупи му компютъра и телефона, удря му два шамара, скача отгоре върху бюрото, изритва абсолютно всичко и почва да танцува пред вцепенения от ужас началник. Изведнъж вратата се отваря, подава се един негов колега и казва:
– Стига бе, Гошо! Пошегувахме се, не си спечелил джакпота…
Отивам в болницата за годишен преглед. Сестрата ме посреща и пита:
– Колко тежите?
– 45 кг.
Сестрата ме мери, кантарът показва 62 кг., и сестрата го записва.
– А колко сте висока?
– 165 см.
Сестрата ме измерва, и височината се оказва 155 см., пак записва и започва да ми мери кръвното.
– Кръвното Ви се е качило доста.
– Е, как няма да ми се качи… влязох тук висока и стройна… а сега съм ниска и дебела…
За Коледа подарих на жената бормашина… а тя на мен… две рокли и обувки.
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота Манол запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила, Манол изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, Манол ревнал като заклано прасе на жена си Минка, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
– Аааай…! Мино маааа…! Аааай…, Миноооу…
Изскочила Минка и като видяла Манол изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа на обратно, без малко да припадне.
– Божке, Маноле…! Какво стана, сърце мое?
– Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай…, че целия са потроших ма, ееей…
Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
– Маноле бе, на моя му свършила батерията, пък твоя блокиран, – кажи паролата да го разблокирам!
Станал Манол, пообърсал се, поотупал се понагласил си крака и казал:
– А, нищо ми няма, к’во ши звъниш, – ей сега ще ми мине кат’ на куче…
– Можеш ли да опишеш характера си с една дума?
– Бегай!
Единствения човек на когото завиждам е жена ми. Как само и провървя на нея със съпруг…
