Православната църква почита днес паметта на преподобни Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.
Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.
В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени, а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта – леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „болята“). На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Днес имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.