Новодошъл в хотел:
– Какво е това на ценовата ви листа?
– Бълха господине.
– Аз лично нямам нищо против, че имате бълхи в хотела. Но когато излизат да видят в коя стая ме настанявате – това вече на нищо не прилича!
– Татко, кога е рожденият ми ден?
– След три месеца, Иванчо.
– Искам да ми подариш една сестричка.
– Не мога, Иванчо, срокът е много къс.
– А защо не направиш така, както правиш във фирмата? Нали винаги казваш, че когато имаш много бърза поръчка, наемаш повече работници…
– Дядо, какво е политика?
– Това е да ти дам бонбон за да забравиш, че съм ти обещал колело!
– Моето момиче, хайде сега да покажем как си научила месеците в годината. Яну…
– … ари!
– Браво! И следващия – фев…
– … руари.
– Точно така! Сега продължавай сама.
– Арт, прил, ай, ни, ли, густ, тември, томври, ември, кември!
Пациент при психолог:
– Струва ми се, че никой не ме разбира: гледат ме с празни очи, с безразличие на лицето и абсолютно нежелание да ме слушат.
– С какво се занимавате?
– Преподавам квантовата физика в университета.
– Какво значи да те сърби носа?
– Ще береш ядове!
– А да те сърби ръката?
– Зависи коя. Или ще вземаш или ще даваш.
– Ама, мен ме сърбят и двете.
– Значи – и ще вземаш, и ще даваш.
– А да те сърби левия крак?
– А, бе, пич… Ти – откога не си се къпал?
Защо винаги предлагам на гостите зелен чай?
– Изискано е.
– Здравословен е.
– Има приятен аромат.
+ Никой не иска втора чаша.
+ Повече не идват на гости.
Мъдра китайска поговорка:
Рано или късно всичко се връща. С изключение на парите, които си дал назаем.
Тя:
– Обичам смелите мъже!
Той:
– Напълняла си!
Красива жена се пече на плажа. До нея си опнал кърпата някакъв старец. Маса красиви, здрави мъже се пробвали да я свалят, обаче тя – нула внимание…
– Ей, момиче. Харесай си някого, че да мирясат мъжете бе! – измърморил стареца.
– Чакай да те питам нещо.
– Питай, моето момиче.
– Ти какво си работил?
– Ам’че стругар бях. 40 години. Майстор!
– Стругар, казваш? Представи си сега, че си на почивка, а около теб …стругове… стругове… стругове…
