Зайо Байо влязъл с гръм и трясък в едно заведение.
На първата маса стоял лалугера. Дългоухият го изгледал лошо и попитал:
– Ти – тарикат ли си, бе?
Животинчето отговорило уплашено:
– А, не, не!
Другият се троснал:
– Като не си – дай сто лева!
На втората маса стояла катеричката. Любителят на моркови се троснал:
– Ти – тарикатка ли си, ма?
Рунтавелката се шашнала:
– А, не, не!
Заекът треснал с лапа:
– Като не си – дай сто лева!
И така, рекетьорът обиколил цялото заведение. На последната маса, обаче – седял вълкът. Дългоухият му задал дежурния въпрос:
– Ти – тарикат ли си, бе?
Хищникът се изправил тежко и се озъбил зловещо:
– Да, тарикат съм! Що?! Някакъв проблем ли има?
Заекът се поколебал:
– Един момент да попитам!
А после се обърнал към външната врата и извикал:
– А, бе, Лъвчо… А на тарикатите – по двеста лева ли да им вземам?
В токсикологията санитар казва на колегата си:
– Докараха още един абитуриент.
– Че ти как ги разбираш, че са абитуриенти?
– Ами броят до дванадесет и повръщат…
– Кула, кула, тук полет 57! Падаме!
– Прието, полет 57, зад-рас-кваа-мее…
– Твоята тъща какво работи?
– Медицински работник…
– Лекар ли е?
– Не, пиявица…
Жената на един запален левскар го упрекнала:
– Пешо, само мачове са ти в главата! А на мен – нула внимание! Понякога си мисля, че обичаш „Левски“ повече от мене!
Оня я изгледал особено и и отговорил:
– Маро, като се замисля дълбоко – аз и ЦСКА обичам повече от тебе!
Един младеж отишъл в някакъв манастир и казал:
– Искам да стана монах!
Игуменът му отговорил:
– Добре! Но трябва да знаеш, че тук се спазва обет за мълчание. На всеки пет години – имаш право само на две думи.
Онзи се съгласил на това условие. Изминали пет години. Монахът казал:
– Студена храна!
И започнали вече да му поднасят топли ястия.
Изминали още пет години. Монахът казал:
– Твърдо легло!
И му дали по-мек дюшек.
Изминали още пет години. Монахът казал:
– Аз напускам!
Игуменът му отговорил:
– Ами, честно казано – никак не съм учуден! От петнайсет години не спря да мрънкаш!
Не обичам да говоря за миналото си! Кви са тия въпроси, къде беше снощи?
– Генко, да си ходил с детето в кръчмата, за да пиеш бири?
– Не, защо го казваш?
– Защото му правя мляко с какао и ми вика, „Предпоследно и тръгваме“.
