Един богаташ отишъл в малък планински град. Срещнал се с кмета и го попитал:
– При Вас климатът здравословен ли е? Защото бих искал да купя голяма къща и да се преселя тук за постоянно!
Градоначалникът го уверил:
– Разбира се, господине! Тук хората сякаш живеят вечно. Не помня от кога не е умирал някой!
Богаташът го погледнал със съмнение:
– Ама – как?! Та, аз, още на влизане в града попаднах на погребално шествие!
Кметът махнал с ръка:
– А, това ли? Съвсем забравих! Това беше шефът на погребалното бюро! Оня ден – умря от глад!
През 9 морета в десетото, през 9 равнини в десетата, през 9 планини в десетата в една малка къщичка една баба отворила прозореца и казала:
– Б*х мама му, колко далече живея…
– Може ли още една водка?
– Да, господине, сега ще ви донеса!
– Не бе, келнер, аз жената питам.
– Миличък, искам да живея с теб дълго и щастливо!
– Скъпа, ако ти живееш щастливо, аз дълго няма да изкарам!
Той:
– Прощавайте, не сме ли се срещали вече някъде?
Тя:
– Да, разбира се! Аз, затова не ходя вече там!
Той:
– Къде си била през целия ми живот?
Тя:
– Криех се от теб!
– Скъпи, вече съм готова за деца!
– Ти си готова, ама аз не съм!
– Готов, не готов, лятото свърши! Трябва да ги прибираме от село, че тръгват на училище!
Връща се яко попийнал мъж, а майка му го посреща на вратата още и започва да нарежда:
– Виж се бе, майка, виж се на какво си заприличал, пияница такъв, за нищо не ставаш. Погледни само каква хубава жена имаш, какви хубави дечица сте си народили.
Майката продължава да нарежда и да се вайка.
Мъжът, олюлявайки се и фъфлейки с големи усилия проговаря:
– Така е, ама виж се ти, какво си родила?
– Остарееме наборе! Жената всека вечер вари жито, че да и било по-лесно!
– Па моата ме кара да си легам с костума вечер!
Винету и Поразяващата ръка се загубили в прерията. По някое време, каубоят подхвърлил:
– Индиански братко, стреляй във въздуха! Дано ни чуе някой!
Оня изпълнил заръката!
Но без никакъв резултат!
Поразяващата ръка повторил:
– Индиански братко, стреляй във въздуха! Дано ни чуе някой!
Онзи послушал съвета му.
Но никой не се отзовал на помощ!
Поразяващата ръка рекъл за трети път:
– Индиански братко, стреляй във въздуха! Дано ни чуе някой!
Винету въздъхнал и отговорил:
– Съжалявам! Няма начин! Това ми беше последната стрела!
– Скъпи, излизам да пояздя за около 2 часа.
– Знам, конят звъня вече три пъти.
