Една баба върви по улицата с два големи чувала. Виждат я двама полицаи и я спират.
– Какво носиш в тия чували бабо? – пита единия и отваря първия чувал и вижда, че е пълен с пари.
– Откъде ги взе тези пари?
– Аз баби живея до стадиона. Като има мач запалянковците много пият и после като минават покрай моята къща пикаят до оградата. Като ги видя взимам ножицата, хващам ги за оная работа… и казвам – 5 лева или режа.
– Добре, а в другият чувал, пак ли пари носиш?
– А, не.
– Какво тогава?
– Ами чадо, не всички плащат.
– Край! Между нас всичко свърши!
– Защо?
– Ти преспа с почти всички мои приятелки!
– Как почти, ма? Още ли има?
В аптеката:
– Аспирин!
– Колко?
– За 60 кила чушки.
– Тате, защо на Пежото лъвчето в емблемата е изправено?
– Оглежда се за сервиз сине!
Работохолизма е оправдание за това, че ти липсва здрав разум да бъдеш мързелив…
В кафе-аперитива:
– Студен натурален сок от ечемик с настойка от хмел, естествено газиран!
– К’во?!
– Дай ми една бира, бе!
Момченце моли госпожата в детската градина да му обуе ботушките. След дълга борба, дърпане, бутане напред-назад, ботушикте най-накрая са обути и детето казва:
– Но, те са обути наопаки, госпожо.
Госпожата се ядосва, когато разбира, че наистина левия и десния ботуш са разменени… Въпреки яда си, тя започва да събува детето и да се мъчи отново да го обуе… И тогава момчето казва:
– Това не са моите ботушки!
Възпитателката полага големи усилия да не избухне и го пита защо не е казало това преди… Детето не отговаря… След това тя казва: Е, добре хайде, нека ги свалим и тя отново се захваща за работа. Вторият крак е почти навън, когато детето продължава:
– Това не са моите ботуши, а на брат ми и майка ми каза, че аз трябва да ги обуя…
На госпожата и се иска да зареве, но за пореден път се успокоява и се заема да му обуе ботушите отново. Операцията най-накрая е успешна и учителката е доволна, че е успяла. За да завърши обличането на детето, тя го изправя на крака, кара го да облече палтото си, да сложи шала си и го пита:
– Къде са ти ръкавиците?
И детето отговаря с възможно най-невинната физиономия::
– За да не ги загубя, ги сложих в ботушките си…
Директорът на банката най-накрая омъжи дъщеря си, като попадна на човек, който не прочете текста с малките букви!
– В къщи е непоносимо. Постоянно крясъци, скандали, напрежение за най-малкото нещо…
– И колко човека сте?
– Как колко, ми аз съм сама…
Две приятелки си говорят:
– Мъжът ми почина пет дни след сватбата!
– Е, поне не се е мъчил много…