Журналистка взема интервю от рибар:
– Вчера един колега хвана попче със спининг.
Заглавие във вестника:
– „Поп хваща спин от въдица!“
Жените са коварни същества! Готвят вкусно, за да надебелеш
и да не можеш да им избягаш!
– Няколко дни не съм близвал алкохол.
– Лъжеш, снощи те видях пиян!
– Е, само вечер…
Семейство се наканило да сменя тапетите. Жената праща мъжа си:
– Прескочи до съседите – те скоро правиха ремонт, а апартаментът им е съвсем същият, като нашия. Питай ги колко рулона са купили.
Той отива, те му казват: „Шестнайсет“.
Купуват тапетите, лепят ги. Остават им 6 рулона.
Мъжът, ядосан, отново отива при съседите:
– Биваше ли така да не ни кажете истината? Останаха ни шест рулона!
Отговарят му:
– И на нас ни останаха шест.
– Красавице, как се казваш?
– Гери.
– Гери, съкратено от…
– Георги!
Мъж отива на работа със синини по лицето. Колегите му го питат, какво се е случило.
– Вчера отивам на бар. Там се запознах с една страхотна мадама…
– И кво?
– Поседяхме, пийнахме си, поприказвахме си и я изпратих до тях. Тя ме покани да се кача…
– И после?
– И там също пийнахме. Гледам я аз – в нея всичко казва „да“. Очите и казват „да“, устните и шепнат „да“, тялото и казва „да“…
– И?
– И после си дойде мъжът и… и каза „не“…
В час по математика:
– Иванчо, докога ще стоиш и ще гледаш празната тетрадка?
– Но, Госпожо, това ми е тетрадката за смятане на ум!
– Г-це, имате ли Фейсбук?
– Не!
– Жалко, а така исках да се запознаем!
Журналист взима интервю от един овчар:
– Извинете, дядо, но как минава един Ваш ден?
– Амии рано призори извеждам овцете на паша… после вадя едно шише ракия и започвам да пия…
– Дядо, ще мога ли да Ви помоля, вместо шише ракия да казвате книга, понеже все пак този очерк ще го четат и деца?
– Ахаа, добре… Та значи сутрин рано извеждам овцете на паша… после вадя една книга от торбичката си и започвам да чета… И някъде към обяд идва комшията Генко с неговата книга… и двамата заедно започваме да я четем… Следобед, след като сме си прочели наште си книги… отиваме до селската книжарницата… и оттам си взимаме още по две книжлета от по 100 страници… и пак четем… та така до вечерта… А привечер отиваме при Ванката… а там четем и разсикваме новите му ръкописи…
– Вече ожени ли се или продължаваш сам да си готвиш?
– И едното, и другото.
Две приятелки:
– На кого трябва да прилича едно дете?
– Е, на бащата, разбира се.
– Глупачка си ти, Марче! Детето трябва да прилича на съпруга.
