Минути до затварянето на магазина. Измореният продавач се кани да си тръгва. Влиза една бабичка:
– Ох, за малко да ви изпусна! Пилета имате ли?
Продавачът отваря хладилната камера и вади последното пиле. Внимателно го слага на кантара – точно един килограм.
– А по-големи нямате ли? – пита бабата.
Продавачът връща пилето обратно в камерата и го изважда втори път. Слага го на кантара и натиска леко с пръст – килограм и половина.
– Чудесно, опаковайте ми ги сега и двете…
– Ало, жена, а бе забравил съм си фиша за тотото в къщи. Я ми кажи числата, да проверим тиража. Слушай добре сега! Едно има ли?
– Ъъъ… има!
– Седем има ли?
– Има!
– А девет има ли?
– Има!
– А така! Тринайсе има ли?
– Има!
– Егати! Двайсе и едно?
– Има!
– Леле! Леле!!! А трийсе и две има ли?
– Има! Ама е задраскано…
Лято. Жега. Влакът София – Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави.
Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат…
Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките… Пътниците ги питат:
– Какво правите, бе?
– А бе, изпуснахме си змията и я търсим…
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през позореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака…
– Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
– А бе, к’ва Варна, бе… Вие не разбрахте ли… Некви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона…
– Вие заведение ли сте?
– Не, ние сме магазин със 100 седящи места.
– А имате ли нещо за хапване?
– Не, в това меню от 30 страници сме поместили вицове.
– А имате ли пици?
– Не, кръстили сме се „пица-ресторант“ само за заблуда, предлагаме само еклери.
– А тука отпред може ли да паркирам?
– Да, спирката на 72 е известна с петте си паркоместа.
– А нещо за пиене имате ли?
– Не, наредили сме бутилки и чаши, за да не седят празни рафтовете, професионалната кафе машина и крана за наливна бира са ни подарък и само събират прах…
– А кафето горещо ли е?
– Не, чакаме да изстине и да му падне каймака и тогава Ви го сервираме.
– А зеленчуците ви домашни ли са?
– Да, естествено, лехите са зад бара!
Интервю с винопроизводител:
– Каква трябва да е избата, за да стане виното хубаво?
– Здраво заключена!
